Българинът иска сега да го ръководи мъж с твърда ръка, твърди експертът.
Професор Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Доктор по математика в Института по математика и механика към БАН от 1986 г. Автор на близо 600 научни труда, включително десетки книги. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 г. Член на ЦИК за парламентарни, европейски, президентски и местни избори от 1991 до 2011 г. Заместник-председател на ЦИК за парламентарни, европейски и местни избори от 2003 до 2009 г.– Проф. Константинов, как ще обясните генералската мода за президентските избори, която се наложи малко първосигнално в обществото?
– Не бих я нарекъл чак първосигнална.
– Хората чакат война, напрегнато е в света и ето, нещата опират до генерал, който да ги оправи – това се предлага на публиката.
– И двете неща, които казахте, са абсолютно верни – напрегнато е положението в света и идва война. За съжаление, е факт, не може да избягаме от това. Българското общество е малко по-патриархално мислещо в това отношение и за него е по-естествено в такъв период държавата да се ръководи от мъж с твърда ръка. Така мисли българинът и аз не бих казал, че той е далеч от истината в този момент. Получихме две сериозни заявки от ГЕРБ и от БСП и аз преди няколко дни казах, че очаквам генералска битка на 6 и 13 ноември, като на втория тур би трябвало ген. Борисов да победи ген. Радев. Дори малко шеговито казах и резултата: 55 на 45%. Но той вероятно ще е нещо, много близко до това. И не виждам нищо кой знае какво, ако човек с опит във военното дело и военния ред застане начело на страната за известно време.
– По тази логика в цяла Европа ще трябва да имат генерали за президенти.
– Европа доста се е отпуснала в това отношение и не дай си боже там генералите да дойдат малко насилствено. Натам малко вървят нещата. Виждате, че в Унгария Орбан, без да е военен от кариерата, има доста генералски подход в някакъв смисъл.
– Какво влагате в “генералския подход”?
– Той е достатъчно твърд да защитава националните интереси на Унгария и не е съгласен да се подчинява на откровено глупави нареждания от Брюксел. Това е генералският подход – преди всичко националният интерес на съответната държава. Разбира се, лоялност към ЕС, но за България най-важен е националният интерес, нищо не е по-важно.
– Но националният интерес донякъде се препокрива с членството на България в ЕС.
– До голяма степен, но не само. Не може някой да се изтъпани и да каже какви хора ще приемаме. А ако не ги приемем, ще ни глобяват. Беше глупост, беше опит за налагане на решението на един-двама души над малките държави в ЕС. Даже не беше решението нито на ЕП, нито на цялата ЕК. Събират се началниците на Франция и на Германия и казват на всички останали какво да правят. Аз категорично не съм съгласен някой да се отнася с моята държава по този начин. Това вече го живяхме – имаше Съветски съюз и ние бяхме жалък негов сателит. Сега не би трябвало да сме сателит на никого.
– Наблюдава се много силен натиск от лявото пространство – опитват се да притиснат Борисов да се кандидатира за президент. Има ли по-далечни сметки от типа: БСП не може да победи в пряк двубой ГЕРБ, но може да си разчисти терена за бъдещи парламентарни избори, като насочи Борисов към “Дондуков” 2?
– Абсолютно вярно е, че има такава възможност. Но представете си и друго – ако ГЕРБ не се отнесе сериозно към президентските избори, ако не издигнат силен кандидат, ако всички играят срещу ГЕРБ, което също е възможно, тогава ГЕРБ ще загуби президентските избори, а веднага след това ще загуби и предсрочните парламентарни. И дори да не ги загуби, може да остане в опозиция, както стана през 2013 г. Така че ГЕРБ не може да си позволи сега да загуби президентските избори.
– Казвате, че ГЕРБ в момента е в доста сложна ситуация ли?
– Много е сложна. Но Борисов има достатъчно авторитет вътре в ГЕРБ, а и извън него, така че, бидейки президент, да продължи да упражнява влияние върху партията. Като стане президент, не значи, че той ще загуби контактите си и всички лостове за влияние. Не е вярно. Поне няколко години влиянието на Борисов върху ГЕРБ ще остане много силно. Вземете за пример БСП, когато през 2001 г. техният лидер Първанов спечели изборите, той поне още 3 г. беше силният човек на “Позитано”. И там като питаха къде е шефът, не разбираха Станишев, а Първанов. Така че един силен партиен лидер, ставайки президент, може дълго да упражнява влияние върху партията.
– Върху партията може, но ако отново на парламентарни избори се окажем без мнозинство за правителство, как ще се водят преговори за сложни коалиции?
– Ще припомня парламентарните избори през 2005 г.
– Тогава БСП и НДСВ почти два месеца се надцакваха кой какви постове да заеме.
– Точно така. Но тъй като говорим за възможното влияние на един силен президент върху политическия живот, ето го примера – всички признават, че тройната коалиция е рожба на президента Първанов. Вярно, направи го с оглед на предстоящите тогава президентски избори през 2006 г.
– Но да си припомним и горчивите плодове на тройната коалиция.
– Да, но аз не говоря какви ще бъдат последиците. Говоря, че няма да има загуба на лостове за влияние. Напротив, отварят се и нови лостове Да не говорим, че има един много интересен лост – НСО, която е при президента и държи тайните на държавата.
– Дано не се стига до кинжалски истории…
– Естествено, че дано, но то пак се стига. Освен това с укази на президента се назначават шефовете на силовите ведомства и посланиците. Това малко ли е? Да, назначават се по предложение на МС, но указа подписва президентът. Глупост е да се твърди, че българският президент бил слаб президент. Той не е силен в смисъла на френския и руския, но има достатъчно лостове за влияние и е много по-силен от повечето европейски президенти. По-силен е от президента на Германия, на Гърция, на Италия като правомощия. Българският президент е силен, но трябва да си използва правомощията правилно – нито да залита към Русия, нито само към Брюксел и на Запад, а да балансира националния интерес.
– Къде в сметките останаха гласовете за ПФ и техния кандидат Каракачанов?
– Това е сериозен кандидат. Те си имат един потенциал, който е сравнително ограничен. Да не преброявам точно, но тава са едни 200 000 гласа.
– А колко давате за Слави Трифонов?
– Слави Трифонов не е казал, че ще участва, но той по принцип има потенциал за трето място. Той е типичен несистемен играч. Като такъв играч Жорж Ганчев два пъти става трети, един път беше стигнал 800 000 гласа. Така че когато реши, г-н Трифонов като извънсистемен играч има потенциал за трето място. Такъв играч беше ген. Бонев, който стигна до 3-о място, а Волен Сидеров даже отиде на балотаж.
– Каква ще е играта на ДПС?
– Доколкото знам, ДПС няма да издига собствен кандидат, защото не е в добра кондиция. Ако издигне и неговият резултат е лош, ще има тежки последствия за движението. Затова ДПС и другата по-малка партия – ДОСТ, ще договорят своята подкрепа за някого от кандидатите и ако този кандидат спечели, ще казват, че е станало с тяхна подкрепа.
– Ако обаче ГЕРБ не издигнат Борисов, какво ще се случи?
– Имаше много хубави женски кандидатури, но при тая война, която идва…
– Нямаме амазонки?
– Да, г-жа Фандъкова и г-жа Цачева са жени с много опит, но в момента българинът иска бащата да дойде.
– Виждате ли уязвимост на ГЕРБ, ако не издигне Борисов?
– Има един печеливш със сигурност и това е Борисов. Други кандидати не са толкова печеливши. Ето например г-н Дончев е много добра кандидатура, но и той не ще. Така че да не си мислим, че имаме кой знае какви възможности. В малкото време, което остава, не може да се търси трета фигура.
– Както подредихте второ, трето място, за реформаторите оставихте четвърто, пето, шесто?
– Не съм казал, че Слави Трифонов ще е трети, а че има потенциал за това. Потенциалът на реформаторите е горе-долу като на патриотите – 180 000-200 000 гласа. Но на втория тур реформаторите със или без скърцане на зъби ще подкрепят ГЕРБ.
