Проф. Добрин Свинаров е национален консултант по клинична лаборатория от 1997 г. Специализирал е в националните институти на здравето в САЩ и в Германия. През 1999 – 2000 г. преподава клинична фармакология в Държавния университет в Охайо, САЩ.
Научната му продукция надхвърля 200 труда. В момента е ръководител на Катедрата по клинична лаборатория и фармакология към Медицинския университет в София.
– Проф. Свинаров, какво не знаем за витамин D?
– По определение витаминът е малка молекула, вещество, което организмът не може сам да си произведе, а го получава от външната среда. Витамин D се образува в кожата под действието на слънчевите лъчи. За да има достатъчно витамин D в човешкия организъм, е нужен директен контакт на кожата със слънчевите лъчи.
Не може да става през стъклото на прозореца, защото то спира 100% лъчите, които предизвикват фотохимичната реакция за образуване на витамин D. Този витамин се синтезира с помощта на лошия холестерол. Чрез сложна, многоетапна фотохимична реакция в кожата лошият холестерол се превръща във витамин D.
– Какво е значението на витамин D за организма?
– Класическата представа е, че витамин D е ключов фактор за добро здраве на зъбите и костите. А дефицитът му обуславя тежка патология – рахит, остеомалация и други тежки форми на деструкция на костите и зъбите. Тази класическа представа беше допълнена значително от съвременната наука. Направиха се широкоспектърни проучвания, които доказаха, че витамин D има много по-значима роля за човека, за неговото здраве и за заболяванията му. Целият жизнен цикъл на клетките се регулира от витамин D. Защото този витамин контролира работата на около 2000 гена от човешкия геном.
Жизненият цикъл на невроните, на мускулните клетки, на сърдечните клетки, на клетките на ендокринната система, на имунната система пряко зависят от този витамин. Така се оказва, че неговото значение е много по-голямо от това да регулира само костното и зъбното здраве. Витамин D има отношение към имунитета, а дефицитът му – към острите и хронични бактериални и вирусни инфекции, към канцерогенезата и към всички други болести на века. Витаминът има важна протективна роля – предпазва организма от тези заболявания.
– Значи ли това, че дефицитът на витамин D е рисков фактор за раково заболяване?
– След серия от проучвания се установи, че темпът на развитие на рака и малигнитетът (бързата му прогресия и неуправляемост) на рака на дебелото черво, на гърдата, на простатната жлеза, на белия дроб, на бъбреците е свързан с дефицит на витамин D. Например преди 8 години в щата Южна Каролина се проведе проучване сред 3000 мъже с простатно-специфичен антиген над нормата – между 4 и 10 единици.
Мъже са проследявани в продължение на три години, като за половината от тях се полагат само стандартни грижи, а за втората група се прави също и заместителна терапия с витамин D – по 4000 единици дневно. В първата група 80% от мъжете развиват карцином и отиват на операция.
Във втората група на заместителна терапия простатата намалява по размери и само при 20% от мъжете в групата има прогресия и се стига до операция. Това означава, че витамин D е действал протективно. Автор на това изследване е известният микробиолог Холик, който защитава тезата за палеотропния ефект на витамин D, т.е. за ефекта му върху общото здраве на организма.
– За какви състояния и заболявания витаминът е полезен?
– Ако има достатъчно количество витамин D в организма, той понижава статистически значимо систоличното кръвно налягане. По изяснени молекулни механизми витамин D пречи на агресията на вирусите и бактериите. При наситеност с витамин D имунната система се справя по-успешно с вирусните и бактериалните инфекции и едновременно с това потиска автоагресията върху собствените тъкани.
Това уникално въздействие на витамин D върху имунната система е доказано категорично. Много болести като ревматоиден артрит, множествена склероза, склеродермия и други автоимунни заболявания се дължат на автоагресия. Имунната система започва да не разпознава собствените си структури, става агресивна към тях и се развива болестен процес. Доказан е благоприятният ефект едновременно на терапия за съответното автоимунно заболяване с насищане с витамин D.
При трансплантирани заместителната терапия с витамин D намалява протеинурията (белтък в урината) и прави по-безопасна имуносупресивната терапия. Това са сериозни разработки, които направихме заедно с колегите от Клиниката по трансплантация и нефрология в Александровска болница, публикувани в научни списания с импакт фактор.
Холандци доказаха, че пролетната умора е тясно свързана с дефицит на витамин D.
Изследването е сред студенти, като част от тях са на заместителна терапия и изобщо не усещат пролетна умора. Депресията, шизофренията и други психични заболявания са пряко свързани с недостиг на този витамин. Така че ако искаме да лекуваме депресия, първо трябва да наситим организма с витамин D.
– Как да си набавяме витамин D?
– 90% от нужния ни витамин D идва от слънцето и само 10% се набавя от храната. Има го най-много в рибата, особено в сьомгата. Само че в дивата сьомга, не от тази, която се отглежда в рибарници и която е масово продавана. Понеже не можем да изяждаме 10 пъти повече храна, за да се наситим с този витамин, трябва пет дни в седмицата по половин час да излагаме на слънчево облъчване горните и долните си крайници.
– Българите може ли да си синтезираме достатъчно витамин D от слънцето?
– Сериозно проучване за статуса на витамин D в българската популация беше направено преди няколко години под ръководството на Дружеството по ендокринология. Анализите се проведоха в нашата лаборатория. В това проучване участваха 2000 души, които бяха изследвани през четирите сезона. Установихме, че през зимата българите масово имат дефицит на витамин D. Максимална е концентрацията му през август и септември, а най-ниска е през март и април.Това е заради липсата на излагане на слънце през есента и зимата.
Налага се да се прави заместителна терапия с витамин D на таблетки. Насищането с витамин D в организма става бавно, за няколко месеца. Не може да очакваме, че ако започнем днес заместителна терапия, утре ще усетим ефекта. Ако имаме дефицит, минават 3 – 4 месеца, докато се запълнят депата. През зимните и пролетните месеци е най-тежката недостатъчност.
– Има ли особености на ролята на витамин D за детския организъм?
– Програмираният генетично растеж не може да се достигне през детството и пубертета, ако има дефицит на витамин D. Смятам, че нямаме никакви основания да спираме приема на витамин D след 12-ия месец от раждането на детето, тъй като организмът не получава възможност сам да си синтезира този витамин. Проблем е, че нашите деца и през лятото прекарват голяма част от времето си на закрито – не навън в игри, а пред компютъра или в моловете.
– Каква е границата на дефицита на витамин D?
– Границата на тежкия недостиг е 25 наномола на литър в кръвта. 75 – 80 наномола са долната граница на насищането. Тази достатъчност се простира до 125 наномола, а в САЩ се смята, че диапазонът на насищането е до 200–250 наномола на литър.
През зимата без слънчево излагане и без заместителна терапия всички изчерпваме депата си и средната стойност на витамин D е 35 – 40 наномола на литър. Не е случайно, че вирусните инфекции протичат най-тежко в края на зимата и през пролетта, когато депата с витамин D са изчерпани.
Затова препоръчвам да се провежда поне от ноември до май заместителна терапия с 3000 – 4000 единици от животинската форма на витамин D. Между 5 и 10 капки на ден е препоръчителната доза, и то по време на хранене, защото този витамин е мастно-разтворим и се резорбира по-добре заедно с храна.
