„Ще я убия, но развод няма да й дам“, казал 64-годишният Венцислав Василев, който застреля 42-годишната си съпруга в София, на нейна приятелка.
Четири жалби до полицията и прокуратурата, поредица обаждания на телефон 112 и ограничителна заповед не успяват да спасят Елена от съпруга й, с когото се разделя преди време, но така и не се развеждат.
Миналата седмица, след поредната жалба срещу това, че нарушава заповедта, 22 години по-възрастният й мъж я застреля от упор с четири куршума пред очите на най-добрата й приятелка Таня и много свидетели в столично заведение.
Таня и друга приятелка на Елена – Милена, разказаха пред Нова телевизия за това на което е била подложена през последните две години. Венцислав (познат още като Стойне) я тормозел първо психически, после физически. Посягал и на голямото им дете – на близо 11 години. По-малкото е на 5.
Ограничителната заповед от юни тази година дава на Елена два месеца относително спокойствие, но не и гаранция за живота й.
„Той веднъж ми каза: „Ще я убия, но развод няма да й дам“. Аз го попитах: „Как така ще убиеш, имате две деца?“ А той ми отговори: „Ако аз нямам майка им, деца не искам, деца нямам“, разказа приятелката на Елена през сълзи.
Във фаталния ден двете се видели, за да обсъдят новата жалба, когато Венцислав дошъл, извадил изпод блузата си пистолет, пъхнат в панталона му, и изстрелял всички куршуми в него в Елена. Тя се свлякла на земята още след първия изстрел. Приятелката й успяла да снима и сега показа снимките (вижте в галерията).
„Тя ми съсипа живота… Отивам да се предам“, казал мъжът и си тръгнал.
Това било четвърто лято, в което двамата не живеели заедно, но Венцислав продължавал да я тормози, като изтъквал, че има връзки и няма да има проблеми. Мъжът винаги бил работел на високи позиции. Двамата се запознали, когато Елена била на 29-30 години – той бил директор на голям завод, а тя отишла на интервю за работа.
Сега двете им деца остават без майка и с баща, който ще лежи в затвора за умишлено убийство.
„Нейният случай е поредното доказателство за две неща. От една стана, че все повече доказваме, че не умеем да общуваме и приемаме насилието като единствения език, който познаваме. А от друга – че държавата, въпреки опитите си да направи нещо в борбата с домашното насилие и въпреки закона, който съществува – той не работи”, коментира журналистката Миролюба Бенатова, която е работила по случая.
Катя Кръстанова, психолог от асоциация „Анимус”, пък заяви:
„Проблемът с домашното насилие продължава да е много актуален и да довежда до трагична съдба на много жени и деца. Този случай е емблематичен и не е изключение. И в момента има много жени, които са в подобна рискова ситуация и за които е изключително трудно да опазят живота и здравето си. Взаимодействието между институциите не е достатъчно добро. Дебненето, ревността и преследването са индикатори за висок риск от убийство. По-висок риск дори от физическото малтретиран“.
