Веднъж щастието вървяло през гората и непредпазливо паднало в една покрита с клони и листа яма. Седи долу и плаче. Наблизо минал човек. Щастието завикало от ямата:

– Добри човече, помогни ми да изляза!

– А ти какво ще ми дадеш?

– Какво ти трябва?

– Голям хубав палат и богатство!

– Ще ги имаш! – казало щастието – Щом се прибереш…

Човекът си отишъл бързо, за да се наслаждава на подаръка и съвсем забравил за щастието.

Седи щастието в ямата и плаче още по–силно.

Минал втори човек.

За да помогне на щастието да излезе от ямата той поискал власт, луксозен живот, красиви жени.

– Ще ги имаш, щом се прибереш – обещало щастието.

Забързал се човекът и също забравил за щастието.

След време минал трети човек.

Викнало щастието от ямата:

– Добри човече, измъкни ме от тук!

Човекът измъкнал щастието от дупката и продължил по пътя си.

– Човече, а ти какво ще поискаш за помощта си?

– На мен нищо не ми е нужно.

Тръгнало щастието след човека и не го изоставило никога.

Помнете, че щастието не зависи от това кой сте и какво имате; то зависи предимно от това какво мислите. То е състояние, състояние на духа, миг на докосване със съвършенството, миг на хармония. Не го търсете, търсете себе си, защото щастието се проявява във вас.

Източник: dama.bg