Един човек много остарял, вече трудно се справял сам и синът му го взел в дома си.

Семейството имало четиригодишен син. Всички сядали да се хранят заедно, тъй като бащата бил вече доста възрастен, ръцете му треперели, очите му не виждали добре и той често разсипвал храна на покривката на масата. Синът му и съпругата му много се дразнели от неразборията, която предизвикал.

– Повече не мога да търпя това – казала снахата един ден. – Омръзна ми да слушам мляскането му, да бърша разсипаното мляко и да събирам храната по пода.

Двамата с мъжа ѝ решили да сложат отделна маса за стареца в ъгъла на стаята. Може би от мъка, но ръцете му още по-силно затреперели и очите – още по-слабо виждали, замъглени от сълзи. На няколко пъти старият човек изтървал чинията си на земята. След като счупил две-три чинии, синът му и снаха му започнали да му сервират в дървена купичка.

Един ден бащата забелязал, че детето му си играе с парче дърво и сякаш се опитвало да измайстори някаква фигура.

– Какво правиш, сине? – полюбопитствал бащата.

– Правя дървена купичка за теб и мама, за да ви храня, когато остареете – отвърнало детето.

Родителите на момчето се смаяли и веднага осъзнали грешката си. Те се извинили на стареца и не пропускали ден, в който да му покажат колко много го обичат и уважават.