Един ден в стаята случайно влетяла птица.

Човекът решил да ѝ помогне и да я пусне през прозореца на свобода. Но тя се страхувала от него. Не му вярвала. От опита си с хора тя знаела да се отнася към тях предпазливо, защото те убиват птици не само за храна, но и от спортен интерес.

Този опит дотолкова се загнездил в нейното същество, че птицата не била в състояние да разбере добрите му намерения – да я освободи без да й причинява вреда. Страхът не й позволявал да разбере, че той действа с най-добри намерения. Само като се приближал към нея, тя пърхайки с крила се опитвала да отлети, започвайки да се удря в стената, прозореца, мебелите, което за пореден път потвърждавало, че той е създание опасно.

Но човекът наистина й желаел доброто. Ако птицата можела само да осъзнае същността на този миг, а не я пропускала през призмата на предишния си опит, то тя нямало да претърпи никаква вреда. Причина за нейните неприятности се явявалa собственото ѝ невежество и грешна представа за реалността. Тя не вярвала на ръката, протегната към нея, за да я освободи.

***

Твърде често и ние се страхуваме от промяната, която може да ни освободи. Страхуваме се, че тя ще ни навреди, че ще е болезнена и ще бъдем наранени в процеса, без да осъзнаваме, че тя всъщност ще ни направи по-силни, по-свободни и по-способни. Позволете на промяната да се случи и във вашия живот и да донесе прогрес и свобода.