В един хубав слънчев ден, възрастен мъж в скъп костюм седял на пейка в парка и четял книгата си спокойно. В един момент забелязал близо до себе си млад мъж в плачевен вид, който хранел гълъбите и им говорел:

– Яжте, яжте, сега ви е паднало! Така или иначе, гладът и нищетата ще ни убият!

Възрастният мъж, който станал неволен свидетел на тази сцена, извадил от джоба си смачкан лист, приближил се до младежа и му казал:

– Вземи това и го прочети! Някога и аз бях като теб: потиснат, унижен, озлобен, без любов в сърцето си и грам надежда. Веднъж, както си стоях на един мост и гледах препускащите води на реката под него, към мен се приближи един старец. Беше глухоням. Наведе се, вдигна от тротоара този лист, написа нещо на него и ми го подаде. После се обърна и си тръгна. Думите, които ми остави като наследство ми помогнаха. Може и на теб да ти помогнат. Успех! – пожелал възрастният мъж и се отдалечил.

Младежът го изпратил с учуден поглед, а после се зачел в листа. На него с красив почерк било написано: „ Ако си последен, не бързай да се отчайваш! Силата и способностите вече ги имаш, трябва само да си върнеш вярата!“