Един мъдър цар се влюбил в красива и млада жена. Дълго я гледал как ходи, така сякаш не стъпва по земята, но най-много се възхищавал на усмивката и звънкия й смях. Имал власт и се оженил за нея.

И би трябвало да е най-щастливият мъж, но като гледал как жена му става тъжна и прекрасната й усмивка не грейва на лицето й, той също се натъжил. И въпреки, че бил много мъдър, не знаел какво да прави. Затова заминал на път до един оракул да търси съвет.

Оракула го изслушал и му казал:

– Дай и това, което не може да й дадеш.

Та от какво се нуждае, запитал се везира. Тя не искала да му каже.

Затова започнал да я наблюдава и накрая видял, че в присъствието на един млад мъж, лицето и плахо се озарява.

Толкова много обичал жена си, че я освободил от брака им и я благословил да бъде с мъжа, когото обича.