Направи добро и го хвърли в морето. Много често отваряме сърцата и домовете за близките си, а те ни забиват нож в гърба.
Преди няколко месеца се канех да си лягам, когато телефонът ми звънна. Вдигнах и от другата страна се чуха силни ридания. Отначало не можах да разбера какво иска да ми каже Люси – най-добрата ми приятелка, но след като се успокои, разбрах, че мъжът ѝ я изгонил и тя искаше да я подслоня за известно време. Ако някой друг ме бе помолил подобно нещо, със сигурност щях да откажа, но с Люси сме приятелки от детство и аз не бих я изоставила на произвола на съдбата. Казах ѝ веднага да идва и, че вратите на дома ми са широко отворени за нея.
Пламен, съпругът ми, не беше съгласен да я приютим. Скарахме се, но в крайна сметка прие – просто нямаше избор. Люси пристигна час по-късно. Прегърнах я, изтрих сълзите, които се стичаха по лицето ѝ, и я настаних в гостната. Цяла нощ стоях до нея и слушах монолога ѝ.
На другия ден, преди да отида на работа, направих закуска и оставих пари на масата в кухнята. Исках приятелката ми да се чувства сякаш е в собствения си дом. Когато се върнах, за моя изненада, двамата с Пламен пиеха бира и си бъбреха свойски. Зарадвах се, че намират път един към друг.
Изминаха два месеца, а Люси продължаваше да живее у дома. Не я притисках да си търси квартира, за да не помисли, че я гоня. Хранех я, издържах я, дори ѝ плащах сметките. Пламен, обаче, започна да се държи много странно. Избягваше ме, а когато нощем го прегръщах в леглото, той се дърпаше и намусено казваше, че го боли главата.
Една сутрин Люси заяви, че си е намерила апартамент под наем и се изнася. Поисках да видя новото й жилище, но тя ми отказа под благовидния предлог, че още не е готова за гости.
Дни след като приятелката ми се изнесе, мъжът ми поиска развод. Останах шокирана! Как така, защо?
Съвсем спокойно Пламен ми обясни, че е влюбен в приятелката ми и е осъзнал, че тя е жената на живота му. После си събра багажа и си тръгна… Оттогава не мога да спра да плача.
Как можаха двамата ми най-близки да ми причинят това?
Отворих вратите на дома си за приятелката ми, грижех се за нея като сестра, а тя за благодарност ми разби завинаги живота.
