С Галя се запознахме, когато бях на 25 години. Тя работеше като продавачка в магазина за хранителни стоки, в който често пазарувах.

В началото се поздравявахме резервирано, но с времето се сближихме.

Измина една година. Веднъж станах свидетел как ѝ се подиграват колежките, че на нейната възраст още няма съпруг и дете.

Лицето на Галя излъчваше огромна тъга и това ме накара да я погледна с различни очи. Неусетно започнах да се влюбвам в нея. Виждах колко е самотна. Нямаше никакви приятели. Животът ѝ се въртеше покрай работата и домашните ангажименти. Една вечер се престраших и ѝ признах чувствата си.

Въпреки че не очакваше признанието ми, Галя откликна на любовта ми. Връзката ни продължи три години. Срещахме се тайно, защото майка ѝ не ме харесваше.

Но миналата година се наложи да даря кръв за моя приятелка. На другия ден ми се обадиха и казаха спешно да се явя в клиниката. Там научих ужасната новина, че съм носител на ХИВ. Не знам защо, но го приех спокойно, без паника. Веднага признах на Галя за болестта си, а тя буквално откачи.

Крещеше, че съм я заразил и животът ѝ е свършил. Проклинаше деня, в който се запознахме и ме обвиняваше в стотици грехове. Помолих я да се изследва, но Галя отказваше, страхувайки се, че резултатите ще излязат положителни. Прие, чак след като я заплаших, че ще разкажа всичко на майка ѝ. Още си спомням с какво напрежение стояхме пред лабораторията. Успокоявах я, доколкото мога, но тя не ме чуваше.

За щастие нейните резултати бяха отрицателни. Бях толкова облекчен, че почти се разплаках. Веднага след това Галя прекрати всички взаимоотношения с мен. Спря да ми говори, не ме пускаше дори на крачка от дома ѝ. Беше уплашена до смърт. Разбирам я и не я виня, всеки има право на избор. Вече пет години живея с ХИВ. Не крия състоянието си, защото искам да покажа на хората, че с ХИВ може и трябва да живееш пълноценно.

Някои от приятелите ми ме приемат с болестта, но други ме отбягват, сякаш съм прокажен. И това е техен избор.

Кирил