Не във всяка раковина се крие скъпоценен камък. Да имаш дете е най-голямото щастие в живота на една жена.
Детският смях, първите думи, малките, прибързани, нестабилни стъпки … Особено ако детето е момиче, всичко покрай нея се преобразява. Като цветна пеперуда пърха в красиви роклички, косата й е на сплетени кичури, сладката усмивка те докосва, искрящите й очи те поразяват.
И си мислиш, че от тази раковина трябва да излезе най-прекрасният бисер. Но както казва една поговорка – който сее тръни, няма да пожъне грозде. Възпитанието на децата винаги е имало голяма роля. Светското образование ги учи на определени професии, разширява кръгозора им, а с помощта на вярата се възпитават в морални качества.
Тя израсна в жестоките обичаи на нейната нация, под топлото крило на грижливи родители. Баща й – главата на семейството реши, че призванието на една жена е да ражда и възпитава деца. Валерия често молеше баща си да й позволи поне образование да получи, но винаги срещаше категоричен отказ. Баща й беше твърд:
“ Ти ще се омъжиш за богат човек, ще бъдеш материално задоволена, не ти трябва образование. Не забравяй, че мястото на жената е в къщата, в непосредствена близост до съпруга й, а основната й професия – домакиня. За останалото не мисли. Остави на мен.“
Валерия често слушаше как приятелките й се хвалят кой нощен клуб са посетили, с кои младежи са се забавлявали и в коя дискотека са танцували. Младото момиче също искаше да общува със своите връстници, да живее живота на младите хора. Но вместо да се събира с младежи, тя живееше в клетка, вършеше домашната работа и прислугваше на баща си.
Когато стана на 18 г., баща й реши да й намери мъж, който да бъде достоен кандидат. След сериозен разговор, грижливият родител уведоми дъщеря си, че ще я омъжи за далечен роднина. Своят избор той обясни, че има доверие на младия мъж и тя ще живее като принцеса в неговия дом. Момичето познаваше много добре бъдещия си жених и го ненавиждаше с цялото си сърце.
Всячески молеше баща си да не я омъжва за него, но бащината дума е закон. Напротив, той дори я утешаваше, че останалите младежи са потънали в света на разврата, но с роднината това няма да се случи. Скоро след този разговор годежът между двамата беше факт.
Известно време след насилствения годеж, баща й почина при катастрофа. Валерия имаше шанс да се откаже от годеника си, но не искаше да бъде обект на клюки. Момичето не се боеше от хорските думи, не искаше да тревожи майка си, на която наскоро откриха злокачествен рак. Валерия се смири, преглътна болката и обидата, и заради майка си се омъжи за човека, когото мразеше.
Дали защото съпругът й беше усетил отвращението й или по някакви други причини, но месец след брака им, той започна да издевателства над нея. Удряше я, обиждаше я, крещеше й в лицето, че е никому ненужна натрапница. Обвиняваше я, че едно дете не може да роди и ще го остави без поколение.
От силния шок Валерия забременя много трудно и когато разбра, че чака дете, не знаеше да се радва или не. Съвсем ясно осъзнаваше, че на бял свят ще дойде още една невинна жертва. Последните дни от бременността си прекара в болничната стая, до леглото на майка си. Майка й преживяваше тежки часове и Валерия се грижеше за всичките й нужди.
За съжаление смъртта няма как да се спре и в един миг тя остана кръгъл сирак. След погребението мъжът й я изхвърли и Валерия се върна в пустия си дом. Няколко дни по-късно роди. Младата майка нямаше нито пари, нито образование, за да започне някъде работа.
На всичко отгоре брат й се върна от чужбина и всеки ден я обвиняваше за смъртта на родителите им. Детето растеше и вечно боледуваше. Валерия трудно можеше да си позволи да купува храна, обувки и лекарства. Финансите не позволяваха. Но животът продължава да си тече…. Единствено съдбата на Валерия и тази на детето й, бяха съсипани. При жив баща, сирак да бъдеш…
Източник: lichna-drama.com
