Ревността е едно от най-разяждащите чувства, което може да ни сполети. Не по-малко страшно е да сме „жертва“ на ревността на любимия. И като повечето неща в живота ревността е полезна, когато е с мярка. Прекалим ли с нея – става отрова.
Малко са чувствата в живота ни, които си имат точно определена доза. Нито по-малко, нито повече. Иначе несъмнено следват конфликти. Ревността е такова чувство. Всяка двойка трябва да има точно определена доза ревност в съвместния си живот, за да съжителства щастливо.
И още по-важно е тази доза да е по равно за двамата партньори, защото иначе следват задълбочаващи се проблеми. Ако ревнива жена е във връзка с мъж, който няма и минимални прояви на ревност към нея, то тези двама души биха имали непрестанни конфликти. Той ще се чувства потискан и задушаван, а тя недооценена и малко обичана.
Точната доза ревност е като мост между двамата партньори. Те имат свои неписани правила, с които се съобразяват и знаят какво би наранило другия и какво не. И това няма нищо общо с общоприетите норми. За една двойка срещата с бивши може да е истинско престъпление. За друга това да е нещо напълно нормално и част от всекидневието. За хора, водещи връзка от разстояние, верността е ключов фактор. При едни тя е най-задължителният елемент, за други сексуалните изживявания с друг не са нищо болезнено.
Важното е от самото начало на връзката тези „норми“ да бъдат изяснени и всеки от двамата да се съобразява с желанията на половинката си. Колкото и нищо да не значи за вас срещата с бившия ви съпруг/приятел, ако това наранява настоящия ви партньор и не е наложително, защо да го правите?
Притеснително става, когато единият партньор започне да става жертва на болестната ревност на другия. Това е проблем, с който се сблъскват много двойки и често става причина за раздяла. Маниакалната ревност, типична еднакво за мъже и за жени, е сериозен проблем, който се преодолява трудно. Тя е съпътствана от скандали, сълзи, конфликти, недоверие, болка, отчуждение, лъжи и често приключва с реална изневяра. Ревнуваният страда, че е непрестанно преследван, не му е гласувано доверие, няма собствен живот.
Ревнуващият се разкъсва от съмнения, недоверие и омраза към самия себе си.
Психолозите са категорични, че болезнената ревност е характерна за несигурни в себе си и връзката си хора, които се страхуват, че ще бъдат изоставени и не заслужават партньора си.
Те не се съмняват толкова в любимия, колкото се страхуват да не им бъде отнето щастието и любовта. Много често силните ревнивци са тези, които са склонни да изневерят или вече са го правили.
Практиката е доказала, че и другата крайност – липсата и на капка ревност не е здравословна. Така по-бързо изчезва адреналинът от отношенията на двама влюбени и те започват да се приемат за даденост.
Често се получава така, че „зелената светлина“ за пълна свобода и незаинтересованост от страна на единия, рано или късно се възприемат буквално от другия и той пристъпва границата. Или иначе казано, ако оставите партньора си да прави каквото си поиска и демонстрирате поведение „Все ми е тая, дали кръшкаш“, той няма да се спре, ако на пътя му се изправи сладко изкушение. Той просто не подозира колко ще ви нарани.
Златната среда в ревността не е препоръчителна, а задължителна. Ревнувайте, за да галите мъжкото его, но никога толкова, че да убиете желанието да ви обичат. Оставете да ви ревнуват до степен да ви желаят повече, но никога до там, че вие да спрете да желаете любимия.
