Вече не чакам с нетърпение до телефона и се вълнувам от съобщенията ти.

Сърцето ми не трепти щом те видя и нямам пеперуди в стомаха щом чуя гласа ти. Не желая целувките ти, нито докосването ти. Кой да предположи, че всички тези малки неща, които ми носеха удоволствие и щастие вече нямат никакво значение. Най-накрая те преживях!

Вече не се задоволявам с това да бъда опция или втори избор в нечии живот. Никога не можах да свикна с тези неща, но бях твърде влюбена в теб, за да си тръгна.

Ти дойде, беше толкова прекрасен, а толкова бързо се промени, че докато се усетя, бях вече влюбена. Но ти ме искаше само според собствените си условия. Никога не ме направи приоритет. Никога не разкри пред света нашите отношения.

Но беше мил. Каза, че ме обичаш, че държиш на мен, че ще бъдем заедно.

Обеща, че ще ме избереш. Слава Богу, че не го направи. Отне ми време да излекувам сърцето си, да осъзная някои неща, но сега вече знам, сега вече съм сигурна. Всичко е минало и е за добро. Защото ти не си за мен. И знаейки това мога спокойно да продължа напред.

Когато си спомня хубавите ни моменти, усещам как те са пропити с болка и лъжа. Как да били фалшиви. Как никога не бих искала да ги преживея вече. Не минаваш през ума ми. А, ако се видим на улицата, ще те поздравя учтиво и ще благодаря на Вселената, че вече не си в живота ми.

И благодаря на теб, че си тръгна. Че карайки ме да страдам, всъщност ми помогна да израсна. Да стана по-силна, по-уверена, да обичам себе си повече.

Никога не бих се извинила за това, че толкова много те обичах. Защото ще обичам някой друг също толкова силно. Някой, за когото ще съм приоритет. И който няма да ме съди за грешките ми. А само ще приеме това, което ти остави.

И докато мислех, че си най-голямата ми грешка, ти се превърна в най-добрия мой урок… за което ти благодаря!