В община Котел от малцинствата е всеки 4-и, а в област Монтана – 13 на всеки 100 души

Как живеят роми и българи в общините с висока концентрация на роми? Възможно ли е поетапно извеждане на това население от първите места в статистиките по бедност, необразованост, безработица и висока смъртност?

Какви са традиционните професии и трудови дейности, които упражняват ромите?

 Общината с най-висока концентрация на роми в държавата е Котел.

В нея всеки 4-и е ром. Според данни от последното преброяване на населението от 2011 г. град Върбица, Шуменско, е най-ромската територия в страната. Тук 55,4 на сто от населението се самоопределят като цигани.   В градовете Антоново и Перущица, които са в челната тройка по относителен дял на представители на този етнос, всеки 3-и е ром. Следват Ихтиман и Мъглиж, с малко под една трета ромско население.

В градовете Стралджа, Ракитово, Септември, Берковица и Белоградчик всеки 5-и е циганин. По абсолютен общ брой представители на този етнос първото място обаче държи Пловдивска област – там 30 202 се самоопределят като роми и са втора по големина етническа група в областта. Самите преброители обаче отчитат, че не всички роми в преброяването са декларирали, че са такива.

В град Пловдив се намира най-голямото циганско гето в страната “Столипиново” – в него живеят няколко десетки хиляди души. Области с по-висока концентрация на ромско население в абсолютен брой са още Стара Загора (24 018), Сливен (20 478) и Пазарджик (20 350). Ако обаче данните се пресметнат като относителен дял от населението, първото място държи област Монтана – с дял от 12,3% роми, следвана от Сливен с 10,4% и Добрич с 8,1%.

В областите Ямбол, Шумен, Пазарджик, Стара Загора и Видин роми са между 7 и 8 на сто от населението. В София-област и Кюстендил представителите на този етнос са между 6,9 и 6,2 на сто, показват данните на НСИ.

Столицата е на 6-о място по абсолютен брой роми – 18 284 души, но те са едва 1,4% от столичани. Според ромски лидери средно във всяка област на страната има около и над 35 000 роми. Приема се, че средно по около 10 на сто от населението във всяка община е от ромския етнос.

Според НСИ 55,4 на сто от ромите у нас живеят в градовете. Причината е в това, че за разлика от по-малките селища, те са с по-богати възможности за работа и прехрана, достъпът до образование и медицински услуги е по-добър, а и далеч по-лесно и редовно изплащат социалните помощи, с които ромите оцеляват.

Според анализатори, ромите се заселват в сателитни градчета край най-големите градски центрове, а не в тях.

Там циганските махали са големи, а обитателите им пътуват всеки ден до големите градове, за да търсят прехрана.

Такава е според изследователи ситуацията с ромите освен край София и Сливен и в Пловдив, Стара Загора, Видин, Ямбол, Добрич, Монтана и други градове в страната. Последното преброяване на населението от 2011 г. показва, че ромският етнос у нас наброява 325 343 души и е 4,9% от населението, като е трети по численост.

В годините мнозина са споменавали и двойно по-големи цифри за дела на циганите у нас – от 650 хил. през 800 хил. до и над 1 млн. Според проф. Илона Томова, социолог, има демонизиране на този етнос у нас и преувеличаване на числеността му. Според националната статистика циганите са над 10% от населението в 57 общини у нас.

Циганските махали и квартали са 347 Мнозина опровергават твърдението за високия цигански прираст – голяма част от мургавите ни съграждани се изнасят на гурбет в страните от Евросъюза. Обедняването и безработицата също влияят отрицателно върху ромската раждаемост. Въпреки това обаче статистиките безпристрастно показват – ромският прираст в България е най-висок и увеличава относителния дял на тази етническа група сред цялото население на страната.

Показател, по който България заедно с Румъния е на челна позиция в Европа. В момента ромите са най-голямото малцинство в Евросъюза и наброяват между 8 и 10 млн. души. Повече от 80% от тях живеят в Централна и Източна Европа, показват статистиките.

Според изследване на Световната банка ром ще е всеки 4-и, излизащ на трудовия пазар през 2020 г. Проблемът е, че 87% сред тях са с основно или по-ниско образование, а едва една пета са трудово заети, при това над половината в тази група са ангажирани във временни и случайни дейности. Без работа са 59% от младите роми. Всеки 2-и от този етнос живее в жилище без канализация. През 2010 г. максимумът ромски деца, които посещават детска градина, е 5%.