Правната комисия подкрепи ветото на президента на част от спорните промени в Изборния кодекс, ограничаващи избирателните права на българите в чужбина.
Те не подкрепиха върнатите от президента текстове с 2 гласа „за“ (от ПФ), 3 против (двама от ДПС и един от БСП) и 7 се въздържаха (ГЕРБ и РБ). По този начин подкрепиха ветото.
По време на дебатите управляващи и опозиция се скараха как точно трябва да се тълкува ветото – като пълно или като частично. Според БСП се касае за цялостна ревизия на приетите промени, а партиите във властта подчертават, че държавния глава ясно е посочил какво точно оспорва.
„Призовавам да не пародираме едни или други аргументи. Мисля, че не е необходимо да продължаваме този дебат. Нека се фокусираме към конкретинте тези и мотиви, които е изложил президентът в мотивите си“, каза председателят на комисията Данаил Кирилов.
От ДПС заявиха, че ще подкрепят ветото, но се оплакаха, че президентът е не е върнал и други текстове от Изборния кодекс – например забраната за политическа агитация на език, различен от българския. „Целият закон търпи обществена ревизия и е непригоден за употреба“, каза социалистът Филип Попов.
Депутатът от гражданската квота на РБ Петър Славов заяви, че е ветото трябва да се подкрепи. „Няма да подкрепя върнатите текстове, ще гласувам въздържал се. В хипотезата на БСП и ДПС виждам лицемерие, защото те работят с изборното законодателство и носят отговорност за изборните машинации“, каза реформаторът.
Председателят на комисията заяви, че ще гласува „въздържал се“.
Миналата седмица ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт стигнаха до обща позиция, че ще преодолеят ветото на държавния глава, а след това ще направят нови промени в Изборния закон и така ще облекчат режима за разкриване на секции в чужбина.
Днес в 16 часа ще има среща между партиите от управляващото мнозинство, като темата ще е именно ветото на държавния глава. Предстои ветото на президента да влезе в пленарна зала утре. Патриотите заплашиха, че ще оттеглят подкрепата си за кабинета, ако ветото бъде подкрепено. За да се отхвърли ветото, то против него трябва да гласуват повече от половината депутати.
В края на миналия месец след среднощни заседания депутатите приеха промени в Изборния кодекс, с които ограничават правата на българските избиратели в чужбина. Беше прието предложението на Патриотичния фронт (ПФ) извън страна да се гласува само и единствено в дипломатически представителства – посолства и консулства. Ограничението обаче обхващаше и ЕС, въпреки че беше мотивирано с контролирания вот в Турция.
Това предизвика протести на българите зад граница. В крайна сметка депутатите отстъпиха малко – в градове от ЕС без представителства ще могат да се откриват секции, но ако има посолство или консулство, ще се гласува само в него. С други думи, в големи градове с много българи, като Лондон, Париж, Мадрид, опашките ще са огромни и това вероятно ще направи гласуването невъзможно за много хора. Режимът за страните извън ЕС е още по-рестриктивен според приетите промени в Изборния кодекс.
