Бенджамин Франклин е американски политик, общественик, учен, издател, дипломат, изобретател и един от Бащите-основатели на САЩ.

Историята му е историята на човек, постигнал всичко сам, изминавайки целия път от низините на обществото до върховете на науката и държавните дела.

Ражда се на 17 януари 1706 година в Бостън, Масачузетс. В семейството освен него има още 16 деца. Започва да ходи на училище, но когато е на 10 години се налага да прекъсне с ученето и да се залови на работа. Работи едновременно в печатница и работилници за направа на свещи.

През 1727 година отваря собствена печатница и започва да издава „Пенсилвания газет” и „Алманах на бедния Ричард”. Самостоятелно научава немски и френски, а също и латински, за да може да чете трудовете на алхимици от средновековието.

Започва да се занимава с проблемите на електричеството. Усърдието, с което провежда експериментите си водят до няколко изобретения, които ползваме и днес.

Франклин въвежда в употреба означаването “+” и “-“ на електрически заредени състояния, предлага конструкцията на гръмоотвода и доказва електрическата природа на мълниите. За пръв път той използва електрическа искра за взривяването на барут.

През 1784 година изобретява бифокалните очила, а получава и патент за конструкцията на люлеещия се стол. И това са само малка част от изобретенията му. Първото си изобретение прави на 12 години – представлява нещо като плавници, но се слагат на ръцете, а не на краката. Може би това подтиква съвременните световни организации да обявят рождения ден на Франклин и за международен ден на детските изобретения или на децата – изобретатели. Защото много от “очевидните” неща в бита ни, всъщност са изобретения на деца. Но това е друга тема.

Бенджамин Франклин отваря първата в САЩ публична библиотека, основава Американското философско общество и Университета в Пенсилвания. Негова е и идеята за въвеждането на лятното часово време. Заслугите му в научните среди са признати по цял свят. Много академии го избират за свой почетен член.

Бенджамин Франклин е известен и с дипломатическата си работа в Лондон (1757–1775) и Париж (1776-1785), където оказва решаваща роля за утвърждаване на САЩ в световната политика. С неговото лично съдействие и участие се стига до сключването на Американо-френския съюзнически договор през 1778 година и до Версайския мирен договор от 1783 година, с който Британия признава независимостта на САЩ.

През 1785 година Франклин заема поста на президент на Законодателното събрание на щата Пенсилвания. Две години по-късно става един от основните съставители на американската Конституция.

Слави се и като човек, дал на света много от най-известните афоризми. Например, „Времето е пари” и „Не оставяй днешната работа за утре” са негово дело. Обича да казва, че “ако искаш да имаш здрав сън, най-добре да вземаш в леглото си чистата съвест”.

Доживява до дълбоки старини. Умира на 17 април 1790 година във Филаделфия.

Ето и неговите правила за успех в живота, които залагат преди всичко на умереността във всичко:

Въздържание: Не яж до пресищане; не пий до замайване.

Мълчание: Говори само когато с това можеш да обогатиш себе си или другите; избягвай безсмислените разговори.

Подреденост: Дръж всичките си неща на мястото им; върши всяко занимание в отреденото му време.

Решителност: Решавай да изпълниш каквото трябва; изпълнявай докрай каквото си решил.

Пестеливост: Не прави други разходи освен в полза на другите или себе си; не пилей напразно.

Трудолюбие: Не губи времето си, винаги прави нещо полезно; избягвай безсмислените действия.

Искреност: Не използвай вредни лъжи; мисли непредубедено и справедливо; когато казваш нещо говори по същество.

Справедливост: Не вреди на никого със злонамерени действия или като го лишаваш от облага, която си длъжен да му осигуриш.

Умереност: Избягвай крайностите; избягвай да вредиш на хората, колкото и да мислиш, че го заслужават.

Чистоплътност: Не допускай никаква нечистота на тялото, дрехите или жилището си.

Спокойствие: Не се тревожи от дреболии или от банални и неизбежни инциденти.

Целомъдрие: Въздържай се от похотливи занимания освен по здравословни подбуди и за продължаване на потомството; никога от умопомрачение, слабост или в риск за своята или чужда репутация.