Да си студент е хем вълнуващо и обнадеждаващо, хем толкова трудно и лесно едновременно.

Дипломите се раздават като топъл хляб, но стане ли дума за права, отсреща няма никой.

Когато се появи реален проблем и студентът е лично или по някакв друг начин ощетен, мнението му е като глас в пустинята. Малко са преподавателите и университетите, които се ангажират да застанат истински зад възпитаниците си и да се борят с несправедливостите. Най-често защото те самите действат несправедливо.

Личното отношение винаги е на мода, както и парите за взети изпити дадени под масата.

Жалко, но факт.

Студентът X може никога да не е влизал в лекции, да не знае елементарни неща и дори да си позволява нахално поведение. Но ако той е симпатичен по някаква причина на преподавателите или разполага с повечко финанси, веднага се превръща е недосегаем и със сигурност ще завърши с отличие.

Студентът Y е коренната противоположност. Обикновено се старае в ученето, прилежен е, чете и знае много и участва в студентски мероприятия, понякога и работи на няколко места и се издържа сам.

Знае защо е в университета и има цели.

Но ако е антипатичен на преподавателите или изразява мнението и позициите си твърде прямо и открито, се превръща в черната овца и студентския му живот се превръща в Ад.

Той е от онези студенти, които отчаяно се опитват да си потърсят правата, ако се сблъскат с нечестност, негативно отношение и подценяване.

Естествено, не успява да постигне това, защото смахнатата система е по-могъща от него, от всички будни и мислещи студенти. Тя взима правата им и ги хвърля на боклука.

И така младият човек се превръща в модерен, съвременен роб на цирка, наречен бълграско образование.

И макар,че му се полага по право да изразява себе си и несъгласието си по даден въпрос, да предлага своите виждания и идеи или да подаде нужните оплаквания и жалби ако се наложи, никой няма да му обърне внимание.

Защото целта на много български университетите е да имитират престиж, да запълват бройки, да взимат семестриални такси и да отчитат дейност, давайки диплома на всеки само и само да привлича нови попълнения.

А това,че „някакъв си отворко“ държи на равноправие и достойно отношение, не е проблем на университета.

Проблем е на студента,че иска толкова много от една институция, която няма време и желание да се занимава с неговите неволи и права.

Автор: Линда Николова