Да се опитаме да дадем някакво определение на понятието календар. Според науката това е система за организиране на дните. Можем да оприличим календара на географска карта – да речем, на България. Тя, както знаем, е умалено изображение на земната повърхност, заключена в пределите на нашата страна. По нея можем да установим къде се намира даден град, на колко километра отстои от останалите градове и т.н.

Аналогично календарът представлява карта на времето, заключено например в рамките на една година. На него лесно можем да видим точното положение на всяка дата, т.е. какъв ден от седмицата е, колко дни остават до нея и т.н. Тези въпросни дати са елементите, които съставят един календар. Всяка от тях представя един ден, по-точно едно денонощие.

Но какво представлява денонощието? Отговорът на този въпрос изглежда сравнително лесен: това е времето, за което се сменят денят и нощта, или времето, за което Земята се завърта около оста си. Да, това е донякъде вярно.

Но всъщност има два вида денонощие:

слънчево и звездно, като слънчевото е с около 4 минути по-дълго!

Звездното денонощие на практика е „истинското”, защото именно то е интервалът от време, за който Земята прави едно пълно завъртане около оста си относно някакъв неподвижен наблюдател, например далечните звезди (това е и причината да го наричаме звездно). Неговата продължителност е 23 ч., 56 минути и 4 секунди.

От своя страна слънчевото денонощие е интервалът от време, за който планетата ни се завърта около оста си, но спрямо Слънцето. Ние обикаляме около него, но звездата ни съвсем не се явява неподвижен наблюдател и поради това, гледано оттам, Земята се завърта за точно 24 часа. Тези 24 часа са въведени от нас просто защото в нашето всекидневие работим със слънчевото време. По този начин ние боравим с „фалшиво” денонощие, което обаче ни е удобно, защото целият ни живот на практика е свързан със Слънцето, а не с някоя далечна звезда.

Следващият логичен въпрос е защо е възникнала необходимостта от създаването на календар. В началото той е бил необходим

главно за нуждите на земеделието.

Хората започнали да отбелязват, че периодично времето е топло, студено, реките прииждат или пък има суша. Направило им впечатление, че всичко това има строга връзка с движението на Слънцето, което неслучайно в много митологии е върховно божество. Така стигнали до идеята, че за да може да се предвиди кога ще е например следващият период, подходящ за поливане, трябва да се създаде някаква система, отчитаща тези периоди.

Редица древни цивилизации развиват много силно науката астрономия точно с цел да усъвършенстват своя календар. С течение на времето календарът започва да се използва и за изучаване на движението на небесните тела. Самата дума „календар” произхожда от латинската „календа”. Тя в Древен Рим е означавала първия ден от всеки месец. Този ден е имал важно значение за обществения живот, защото тогава били събирани данъците.

И така стигаме до едно от най-основните свойства на всеки календар – той се базира на някакво циклично (периодично) явление. В зависимост от небесното тяло, на което се базира цикличността, календарът може да бъде

слънчев, лунен или смесен.

При последния тип, който е най-точен, седмиците, месеците и годините, в които се групират дните, са съобразени както с движението на Слънцето, така и на Луната. Смесен е например Григорианският календар, който използваме днес. Важно значение може да имат и други ярки небесни тела, например планетите Венера и Юпитер. Така е и в прабългарския календар.

В древността календарите са били неразривно свързани с тогавашните религии. Поради това началната дата на много от тях е някакво важно религиозно събитие. Много често създателите на системите за отмерване на времето били жреци, затова се е появила и „науката” астрология.

Да вземем календара на древните египтяни. В началото той бил изцяло лунен. Затова имал един съществен недостатък –

не можел да предскаже годишния прилив на Нил,

тъй като това явление е свързано с определено положение на Слънцето. Именно поради това египтяните възприели деня, в който звездата Сириус се вижда за първи път преди изгрев слънце, като специален. Нарекли тази звезда „кучешката“ (тя и до днес е част от съзвездието Голямо куче). И така в Древен Египет се ражда първият слънчев календар, който при това съдържа точно 365 дни! Това става около 4236 г. пр.н.е. На практика египтяните са ползвали три календарни системи: звездна (за целите на земеделието), слънчева (съдържаща 365 дни) и лунна (която имала отношение към празниците им).

Внимание заслужава и календарът на древните вавилонци. Той бил синхронизиран с лунната година. Тя съдържа 12 лунни месеца, или 354 дни. Както знаем, в истинската година има приблизително 365 денонощия, поради което календарът на вавилонците значително изоставал. В него се редували месеци, съдържащи 29 и 30 дни. Поради това се налагало на всеки осем години да бъдат добавяни по три допълнителни месеца. Това се правело, когато календарът започвал явно да се отклонява от реалния сезон.

Превъзхождал ли ги е календарът на прабългарите?

Първо трябва да кажем, че единственият източник, от който имаме някакви сведения за него, е „Именникът на българските ханове“. Затова все още има много дискусионни и неясни моменти.

Със сигурност се знае, че символът на прабългарския календар е бил равнораменният кръст. Той символизирал връзката между Земята и небето. Около него на равни разстояния били изобразявани Слънцето и Юпитер, който играел важна роля в тогавашното летоброене. Двете равни по дължина рамена символизирали равните сенки, които предметите хвърляли по време на пролетното и есенното равноденствие.

 Според съвременните представи в календара на прабългарите годината била разделена на дванадесет месеца, като осем от тях съдържали по 30 дни, а останалите четири – по 31. Или общо 364 дни. Освен тях през годината имало един

допълнителен специален ден,

наричан Единак (Еднажден, днес – Игнажден). Предполага се, че това е бил 22 декември (зимното слънцестоене), който прабългарите приемали за начало на годината. Тогава нашите прадеди чествали деня на възраждащото се Слънце, защото от този момент Слънцето започва да се издига все по-високо над хоризонта през деня.

Важен за тяхната календарна система бил и денят на лятното слънцестоене – около 24 юни, като той се добавял само във високосните години (всяка четвърта година била високосна)! Тази календарна система на пръв поглед много прилича на използваната днес – и е една от най-точните, създавани някога!

При прабългарите има периоди с продължителност от 3, 10, 12… 47, 50…. 600, 4332, 6328 години. Последният – най-дългият известен, е споменат в

надпис върху мраморна плоча от времето на хан Омуртаг

от 823 г. сл.н.е. Той представлява 14 реда текст, навярно заключителна част от договор, сключен между Дунавска България и Византия. Там пише: “[…на владетеля] името е [Омуртаг кан ювиги]. Годината от появата на истинския бог бе 6328. Принесоха жертва и се заклеха за вписаните в книгите [взаимни договори]…”.

Това историческо свидетелство може да се приеме за доказателство за ранния произход на българския календар. Според професор Васил Златарски първата година от календара на прабългарите е 5505 г. пр.н.е. Ако наистина е така, то това би била най-ранната календарна система, създавана някога!

Необичайно е, че календарът

бил достъпен за всички, а не само за висшата класа.

Интересно е и че според прабългарския календар всяка година била посветена на някакво животно. То се определяло от съзвездието, в което се намирала планетата Юпитер (или Янкул, както го наричали). Нейният период на обикаляне около Слънцето е почти точно 12 години и за това време тя прави и една пълна обиколка по съзвездията. Някои от тези съзвездия са например: мишка – сомор, вол – шегор, заек – дван, и т.н. Това много наподобява годините според китайския зодиак. Напълно възможно е много развита цивилизация като китайската да е заимствала от прабългарския календар. В подкрепа на това твърдение са намерените на територията на Китай прабългарски символи, за които за съжаление знаят много малко хора.

А кои са преимуществата на календара, който използваме в наши дни?

Той е въведен през 1582 г.

от папа Григорий XIII, затова носи и неговото име. Замества Юлианския календар, като въвежда някои корекции с цел да се отчете по-точно продължителността на годината. В Юлианския календар тя има 365,25 дни. Така на всеки 4 години се добавя един допълнителен ден, който компенсира натрупването на четвъртинките. Оказва се обаче, че истинската продължителност на годината е малко по-малка, около 365,2422 дни. Григорианският календар коригира това с правилото за високосните години. Според него всяка година, чието число се дели без остатък на 4, е високосна, с изключение на тези, които се делят без остатък на 100. Високосни са обаче и тези, делящи се без остатък на 400. Например високосни са 1992 и 1996 г., 1900 не е, а 2000 г. е отново високосна. По този начин за период от 4000 години се натрупва един излишен ден, но това е нещо, за което все още е рано да се тревожим.

Прабългарските години
1. СОМОР (Мишка)
2. ШЕГОР (Вол)
3. НЕИЗВЕСТНА (Тигър)
4. ДВАН(Ш) (Заек)
5. НЕИЗВЕСТНА (Дракон)
6. ДИЛОМ (Змия)
7. МОРИН (Кон)
8. ТЕКУ (Овен)
9. НЕИЗВЕСТНА (Маймуна)
10. ТОХ (Петел)
11. ЕТХ (Куче)
12. ДОХС (Глиган)