Политическият анализ на събитията в България през месец август 2018

България пред тежък политически сезон, кабинетът в кръгова отбрана, патриотите – франчайзингови дружества. Държавата реално е блокирала.

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2018 година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ ПРЕД ТЕЖЪК ПОЛИТИЧЕСКИ СЕЗОН, ДЪРЖАВАТА ВЛЕЗЕ В СЕРИЯ ОТ СКАНДАЛИ

Властта – под натиск. Кабинетът – в кръгова отбрана

Войната с президента придоби нови измерения

ГЕРБ – пълна доминация на местно ниво

Цветанов като двойник на Борисов

БСП втвърди тона, Нинова действа без компромис

Расте опасността от наказателен вот

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

Приеманият за отпускарски месец август се превърна в един от най-динамичните във вътрешнополитически план. Събитията не позволиха нито ден без политически новини в широкия диапазон от скандали (блокирането на Търговския регистър и фалитът на „Олимпик“), протести, правителствени заседания, извънредно свикване на парламента.

Напрежението в страната е видимо. Задаващите се високи цени на енергоносителите може да отключат спонтанни протести през есента. Липсва перспектива за бъдещето, отсъства общонационална кауза, обществото е дълбоко разединено, на практика българинът е във война със себе си и с околните. Чувството за нация отсъства.

Трусовете в по-малкия коалиционен партньор, натрупването на все повече нови точки на напрежение в почти всички обществени сфери и липсата на каквито и да е реформи вкарват с все по-голяма сила темата за предсрочни парламентарни избори.

Идеята за доминираща в България безалтернативност, социална апатичност и дори овчедушие, която се лансира в публичното пространство, е в ярко противоречие с политическата теория и практика. Политиката няма край. Тя е процес. При евентуални предсрочни избори не изключваме наличието на сериозен наказателен вот.

Кабинетът се озова в кръгова отбрана вследствие на собствените си бездействия и в по-малка степен – действия.

Държавата реално е блокирана.

Премиерът вече се занимава персонално с почти всичко, дори до най-ниските проблемни нива – решения на общински съвети за строеж на плаж, неуредици с детски хор, разлив на мазут, пътища и т.н. Това обезсмисля институционално държавата и вкарва личността му в капана на невъзможното управление на времето за значимото около политическия процес.

Борисов вече трудно удържа кормилото на властта. През близо 10-те години начело на държавата той концентрира цялата власт в себе си и сега се огъва под тежестта на цялата отговорност за нея. Демокрацията е разпределение на отговорности, а не тотална концентрация на такива – от съдбата на лъвчетата до детския радиохор, който отиде да пее под неговите прозорци.

Реакцията на премиера закъсня по отношение на Търговския регистър. Борисов не осъзна колко сериозно е случилото се и какви проблеми създава то за държавата. Сривът на Търговския регистър за толкова дълъг период е срив на държавността. Събитието е показателно и за капацитета на кабинета за изграждането на е-правителство в България.

Кабинет с ниска компетентност по отношение на IT-технологиите и тяхната значимост в съвременния свят не може да изгради електронното управление, от което се нуждае модерна България.

На фона на срутващото се доверие в институциите президентската институция е единствената, която остава с висок рейтинг. Това е и самозащитен рефлекс на обществото, въпреки ограничените правомощия на президента в оперативната политика. Измислени скандали, които целят да ерозират доверието към държавния глава, само засилват този рефлекс.

Самоубийственият нагон при патриотите достигна нови върхове. Сидеров и Каракачанов направиха коалиция в коалицията и изолираха НФСБ. Сидеров преследва фиксирано и грубо Симеонов, унижава го почти всекидневно и вече е ясно, че това се прави целенасочено – или за изхвърлянето му от коалицията, или за свалянето на правителството. Патриотите сами разказаха на целия свят, че са франчайзингови дружества, свързани с различни олигарси, с чиито имена открито се обвиняват взаимно. Очевидно е, че груповият им престой във властта не продуцира политика, но за сметка на това е безпрецедентен спектакъл на разкритията за властта.

Блокирането на Търговския регистър е събитие с огромно значение, което тепърва ще отеква в политиката и икономиката на страната. Подкопа се доверието в една от най-важните за бизнеса и гражданите институция, а оттам – и към държавата. Не по-малко сериозно е, че бе компрометирано и доверието на чуждестранните инвеститори, от които България отчаяно се нуждае. Под съмнение е българският пазар и условията за функционирането му. Трябва да е ясно, че не ниските данъци, както дълги години у нас се лансираше, привличат чуждите инвестиции, а нещото, което се нарича „сигурност“. Няма ли сигурност и доверие – няма кой да дойде.

Прехваленият корпоративен данък, който у нас е 10%, в Унгария е 9%, а в Естония дори е нулев.

Особено опасно за правителството е отдалечаването на страната от Шенген и Еврозоната заради пробива в най-големия и важен кибер масив в страната.

Проблем е и конспиративният характер на коментарите и теориите около срива, който продължи немислимите за съвременните условия 17 дни.

Българската стопанска камара (БСК) отчете пълен срив на чуждите инвестиции и декапитализиране на страната. Работодателската организация изнесе данни, че през миналата година общите инвестиции са били 18,947 млрд. лв., като чуждите инвестиции са 1,858 млрд. лв., тоест една десета от общата сума. През 2007 г. съотношението е било обратното – 98,6% от общите инвестиции в страната на стойност 17,962 млрд лв. са били от чужбина.

Безработицата бележи спад, като в София почти няма такава. Трябва обаче сериозен анализ какви са причините за явлението, доколко влияе емиграцията и какви кадри напускат България, постявайки все по-големи препятствия пред бизнеса.

Бързи институционални реакции правителството демонстрира след трагедията на пътя край Своге с многобройни жертви. Но това вече не е достатъчно. Обществените реакции и обвинения не изчакаха нито експертизи, нито официални информации, нито дори изясняване на параметрите на случващото се. Дотам стигна липсата на толерантност и доверие в управлението.

Заговори се за „пътна мафия“. Отключи се обществено недоволство, което се насочи към държавата.

Инцидентът „Своге“ с целия си бекграунд показва тотален срив на всички държавни институции и органи. Една фирма се оказа над държавата, отказвайки да изпълнява предписанията на държавните структури. Подобно поведение води само до извода заполитически чадър и милиони, вложени в осигуряване на политическия заслон.

Рухна четвъртата по големина застрахователна компания в страната – „Олимпик“, с почти 200 000 полици гражданска отговорност. Парите са изнесени от страната. Комисията за финансов надзор влезе в публичното полезрение с оставката на ресорния заместник-председател (Ралица Агайн), която бе поискана от финансовия министър. Председателката на органа влезе в пререкание с нея и между двете заваляха обвинения за отговорността за случилото се. Управляващите подцениха Агайн, която направи медиен рейд, за да се защити и реално вкара бившия си работодател в обяснителен режим.

Рано или късно ще трябва да се постави въпроса за дейността на регулаторните органи у нас, оправдани ли са петцифрените заплати (без да се броят допълнителните бонуси), при положение, че премиер и президент взимат неколкократно по-малко от тях.

Върнахме се в политическия дневен ред на 90-те години, когато охранителни фирми и свързани с тях лица от служби за сигурност и обществен ред и политика отново са в центъра на публичното внимание и новини. Думата, която се повтаря, за да обозначи явлението, е „срастване“.

По Черноморската дъга има друга държава – с обързване на силов бизнес, местна власт, полиция и т.н. Работодател на издирвания от Интерпол Димитър Желязков се оказа бивш директор на полицията в Бургас, а задържани с него бяха настоящ общински съветник и бивш депутат.

ПРОГНОЗА НА ИСА:

Съдбата на кабинета е неясна, но изглежда че късметът не е на негова страна и всяко събитие, независимо от мащаба си, може да се превърне в капсул детонатор за неговия край. Това може да се случи или по волята на управляващите, или по независещи от тях причини – както вътрешнополитически, така и външнополитически.

Всяка тема, дори смъртта на родилката в Сливен, се превръща в национална. Ситуацията не предполага изработването на устойчиви прогнози поради летливостта около управлението и изброените фактори.

Категорично обаче събитията през август оформиха картината на 10-годишната държава на ГЕРБ.

Предстои тежък политически сезон с крайно изострена политическа конфронтация.

В страната вървят дълбоки идеологически трансформации.

Патриотите демонстрират видим стремеж към либералните избиратели (компромисът за името Северна Македония, въздържали се за Истанбулската конвенция в Европарламента, обслужване на интересите на големия бизнес).

БСП все по-плътно се утвърждава като социално-консервативна формация в унисон с доминиращата парадигма в Централна и Източна Европа.

„Да, България“ и ДСБ заемат водещи позиции в ляво-либералното европространство (за Истанбулската конвенция, джендъризъм, мигранти, граждански свободи, мултикулутурализъм, екология).

Декларациите на лицата, заемащи висши публични длъжности, показаха една порочна практика на смесване на държавното с частното. Служители на държавна заплата декларираха милиони в пари и активи, които няма как да бъдат заработени в държавния сектор за столетие. Очевидно, държавните институции, болници, правоохранителни организации, БАН и т.н. се използват за плацдарм за развиване на паралелна дейност в частния сектор. Държавното се разглежда като лост за прокарване и развиване на частното. Такъв модел е успешен за частното, но е пагубен за държавното, което се вижда ясно по мястото на България във всички възможни индекси, класации, статистики.

От Първата световна война насам се е превърнало в азбучна истина, че външната политика на България е едно от най-слабите й места – цели, задачи, реализация, кадри, имидж, организация. В момента около Македония се разиграва поредният срив на дипломатическото поле.

Българо-македонските отношения регресират. Въпреки обявения курс към сближаване между двете правителства и историческите компромиси от българска страна, антибългарските рецидиви продължават с нова сила. Аргументите на македонското правителство, че това са изявления само за вътрешна употреба (Заев: Илинденско-Преображенското въстание е македонско) с оглед на предстоящия референдум, не са извинение, нито вършат работа на София. При тези развития трябва да се даде ясен знак кои сме и какво Македония може да си позволява по отношения на нашата държава, история и национално достойнство. Комисията за общата история следва да бъде разпусната. Няма основания македонските историци да приемат нашите тези. Създава се терен за безсмислено говорене и се харчат финансови и времеви ресурси, от които България се нуждае за по-смислени цели.

Кибервойските се превръщат в едни от най-важните войскови части на съвремието. Естония вече създаде такава армейска част. България трябва да инвестира бързо в създаването на кибер полк.

Вътрешнополитическите проблеми на американския президент Тръмп ескалират с оглед на приближаващите ключови за съдбата на американската политика предстоящи избори за Конгрес. Във външнополитически план продължава линията на американски изолационизъм и прагматизъм. Отношенията с Русия са едновременно парадоксално диалогични и санкционно влошаващи се.

ЕС продължава да търси изход от мигрантската криза, която отново изби на първо място в дневния ред на общността. Формирането на антиимигрантски управления и настроения вече има ефекта на доминото (Вишеградска група, Австрия, Италия, Бавария) и не изключваме възможността да залее Европа през пролетта на 2019 година, когато са редовните избори за Европейски парламент.

Турската лира продължи да пропада вследствие на сблъсъка между Вашингтон и Анкара около задържането на американския пастор, който Ердоган се опитва да размени за проповедника Гюлен. Американските санкции срещу Турция удариха косвено ЕС и многомилиардните европейски инвестиции в турската икономика. НАТО е на изпитание и скоро – на кръстопът.

Политическата трансформация на антилиберална основа на западния свят – независимо дали е устойчива или моментна, е безспорен факт. Преди година бе немислимо американски президент да каже, че не отговаря на въпроси на медия за фалшиви новини като CNN, а руският президент да е почетен гост на сватбата на външния министър на страната председател на ЕС – Австрия.

Прагматизмът изтласка лицемерния ценностен либерален универсализъм.

Германия продължава строителството на „Северен поток 2“, въпреки съпротивата на Вашингтон и инвестира ударно (над милиард) в Унгария, въпреки обвиненията в недемократичност на режима на Орбан.

В световен план с нова сила се поде темата за климатичните промени. Повод станаха рекордните жеги, особено в Северна Европа, пожари, потопи. България също усети влиянието на негативните процеси, но по посока на студено лято, наводнения, включително с много щети. Оттук насетне темите за екологията, опазването на природата, електрическите автомобили, пластмасата, пречистването на водите, екологичното съзнание и възпитание ще стават все по-централни и важни. Вече не може да има управление без екологична компонента в тялото си.

Анализът е изготвен от екип в състав:

Д-р Калоян Методиев – политолог

Валерия Велева – изпълнителен директор на Института за стратегии и анализи

Таня Джоева – Институт за стратегии и анализи

Борислав Ангелов – Русия

Валентин Радомирски – Румъния

Източник: Епицентър

Следвайте ни в социалните медии