Европа е изглеждала като обетованата земя, за която си заслужава да рискуваш живота си. Но в калните полета в северния край на Гърция мечтите им са умрели. Сега десетки сирийски бежанци отново поставят в риск живота си, плащайки на трафикантите, за да ги върнат обратно в Турция, а после – у дома, пише агенция „Асошиейтед прес“, цитирана от БТА.
Освен пред коварните води на Егейско море, те са изправени и пред опасните течения на река Марица. Всяка нощ групи мигранти, струпани на железопътната гара в малкия пограничен град Димотика на около три километра от границата, разпъват малки палатки и чакат своя шанс да я пресекат.
Сред тях е и Атия Ясем, 27-годишен сирийски бръснар от Дамаск, който се е запътил на изток със съпругата си и едногодишната си дъщеря. Те прекарали месеци в чакане на гръцко-македонската граница, виждайки как надеждите им да достигнат Европа се изпаряват.
„Отивам в Турция, не искам повече Европа. Край“, казва той, седнал в малък парк близо до железопътната гара в Солун, където той, 20-годишната му съпруга Ясмин и дъщеря им Леджин, която наричат Лулу, прекарват последната си нощ в тази страна.
„Наистина сме уморени. Рухнали сме, а имаме бебе. Моля се на Господ да ни отведе обратно в Турция“, казва той. „В Сирия под бомбите ще бъдем по-добре, отколкото тук“.
Семейството е пристигнало в Гърция на 24 февруари, прекосило е Егейско море и след това се е отправило на север. Но пътуването им за Германия е приключило на гръцко-македонската граница.
Балканските и европейските държави значително ограничиха възможностите за преминаване на границите от началото на годината, преди напълно да ги затворят за бежанци през март. Така около 57 000 души останаха в Гърция, на фона на безработицата от 24%. Малко бежанци искат да се установят в страната.
Атия Ясем и семейството му са останали месеци в импровизирания бежански лагер на гръцко-македонската граница до Идомени. Властите евакуираха лагера миналия месец, а семействата бяха преместени в официален лагер при още хиляди мигранти.
„Не очаквахме в Европа да се отнасят така с нас“, казва Ясем. „Мислехме, че ще се отнасят човешки с нас, ще се грижат за нас и децата ни, ще защитават децата ни. Мислехме, че ще ни се помогне, но ние получихме точно обратното. Европа въобще не се интересува от нас“.
Те решили да тръгнат обратно за Турция, където живее братът на Ясем. Но както и много други открили, че това не е лесно. Сирийците официално не могат да бъдат върнати в родната им държава, а законното им връщане в Турция би отнело много време и е свързано с бюрокрация. Затова мнозина прибягват до трафикантите, които според мигрантите взимат по-малко пари, само няколкостотин евро, вместо хиляди, за обратния път.
„Напоследък наблюдаваме обратна бежанска вълна от Идомени към нашите северни граници“, казва Илия Акидис, шеф на полицията в Димотика. „Казват ни, че опитват да се върнат в Турция, защото имат роднини там или защото искат да се върнат в родината си“.
Според местните между 20 и 40 души да тръгват към турската граница всеки ден. Единствената възможност за тези, които са без редовни документи, е да рискуват през реката. През годините теченията ѝ са отнели живота на много бежанци.
Полицията съобщава за задържани около 150 мигранти, които опитали нелегално да влязат в Турция през последните два месеца. В средата на май полицията заловила петима сирийци на възраст между 23 и 52 години, опитващи да пресекат Марица с малка лодка.
„През този сезон река Еврос (гръцкото име на река Марица, бел. Ред.) е много опасна. Заради дъждовете водата е много висока“, казва Акидис. „Много е опасно. Те не успяват, защото ние ги спираме да преминават, но продължават да опитват“.
Сред тези, които са се отказали от надеждите си да живеят в Европа, е Маид Хамед, 21-годишен студент от Дамаск. След три месеца в Идомени, в средата на май той решава да се върне у дома.
„Искам да стигна до Сирия и да продължа да уча. Дори и европейските граници да се отворят, аз се връщам обратно. Много съм ядосан на европейците за положението, в което живеем тук“, казва той, седейки пред влаков вагон, където е спял в Идомени преди лагерът да бъде евакуиран. Хамед казва, че е търсил помощ от агенциите на ООН, за да се върне у дома, но му било казано, че това е невъзможно.
„Казаха ми, че не е безопасно да се върна обратно в Сирия“, казва той. Така че е потърсил алтернатива. Тръгнал за Солун, за да хване влака до границата. „Оттам ще премина през реката, както други хора от Сирия ми казаха“, казва той.
Възнамерява да лети от Турция за Ливан и да се върне в Дамаск.
Малцина късметлии успяват да се върнат обратно легално. Алия Мохамед, 21-годишен от Алепо, е на път за Солун заедно със съпругата си и двумесечния им син. Оттам ще летят за Турция с билети, изпратени от сестра й, която е омъжена в Турция и официално ги е поканила там.
Младото семейство е прекарало три месеца в Идомени. „Не беше възможно да продължим да живеем по този начин и разбрах, че не е възможно да стигнем до Европа“, казва Мохамед. „Нямаме повече пари, а положението тук е лошо и за бебето“.
