Преди година ни напусна ни една от най-големите балерини на ХХ век – Мая Плисецкая. Повелителката на танца почина на 2-ри май 2015-та година от сърдечен удар в Германия.

Родената на 25 ноември 1925 година Плисецкая  е различен вид балерина от самото начало на танцовата си кариера. Нейната ярка червена коса и поразителният ѝ вид я правят бляскава фигура на сцената и навън. Нейните дълги ръце имат плавност и изящество, които и до днес остава ненадминати в  изпълнението ѝ на „Умиращия лебед“.

В своите спомени Мая Плисецкая разказва за своите любовни увлечения с балетистите Вячеслав Голубин (1923 – 1953) и Есфендияр Кашани. През 1956 г. се омъжва за солиста на Болшой театър Марис Лиела, но този брак трае само 3 месеца и те се развеждат. През 1958 г. се омъжва за композитора Родион Щчедрин (1932), с когото са заедно до нейната кончина. Щчедрин композира няколко балета специално за жена си, като подчертава, че не е балетоман, а е „Маяман“. Самата Плисецкая казва, че съпругът ѝ значително е допринесъл за нейното творческо дълголети.

Известна е с височината на скока си, изключителната пластичност, техническата виртуозност, дълбоката артистичност. Превръща музиката в движение, създавайки своя неповторим танц. Покорява не само с великолепната техника, но и с драматичното си присъствие. Още приживе станала легенда Плисецкая оказва дълбоко влияние върху балетното изкуство и остава завинаги в неговата история.

Погребана е в родината си – Русия.

Мая Плисецкая е родена на 20 ноември 1925 г. в Москва. Тя е руска и съветска балерина, балетмайстор, хореограф, писател, актриса.

Баща ѝ е инженер, разстрелян през 1938 г. при управлението на Сталин, а майка ѝ е киноактриса, изпратена в трудов лагер в Казахстан като „член на семейството на предател на родината“. Малката Мая е отгледана от чичо си и леля си.

Започва да учи балет на деветгодишна възраст, за пръв път се появява на сцената на „Болшой театър“, когато е на 11 години. Присъединява се към трупата на 18 години и бързо става примабалерина. По това време обаче усеща и политическите репресии, тъй като семейството ѝ е еврейско и на нея не ѝ е разрешено да участва в турнета извън страната. Забраната продължава цели 16 години.

Остава в трупата до 1990 г.

Твърди се, че любимата ѝ роля е на Кармен в едноименния балет, затова е и важна част от репертоара на „Болшой“. Именно новаторското ѝ изпълнение на ролята привлича международния интерес към нея.