Помните ли д-р Дейвид Кели? Оръжейният съветник на британското правителство, който се самоуби през юли 2003 г.
Или поне така беше обявено официално. Д-р Кели бе източникът на Би Би Си, който разкри месец преди смъртта си, че докладът за наличие на химическо оръжие в Ирак е бил „силно напудрен“.
Същият доклад, който стана повод САЩ и Великобритания да нахлуят в Ирак. През 2015 г. бившият премиер на Острова Тони Блеър поднесе прочувствено извинение за войната, избухнала на базата на измислени „доказателства“.
„Съжалявам, скърбя и се извинявам повече, отколкото можете да си представите“, въздъхна тогава Блеър. А ситуацията днес меко казано напомня на онази от времето на прословутия доклад, довел до края на управлението на Саддам Хюсеин, но и до гибелта на безброй невинни жертви.
Ставаме свидетели на две паралелно протичащи саги, свързани с отровни химически вещества. „Семейната сага“ на Скрипалови от едва ли не частен случай стана повод за най-голямото дипломатическо напрежение между Запада и Русия от времето на Карибската криза. И кервани от дипломати поеха реципрочно към домовете си, прогонени от консулства и посолства.
Доказателства за руско участие в отравянето на семейството не бяха представени. Но ги имало. Нямало как да няма. Къде са – не е ясно. Междувременно случаят премина в някаква извратена фаза, която трудно може да се класифицира жанрово.
Котката на семейството беше евтаназирана с огнепръскачка, а външният министър Борис Джонсън и лидерът на опозицията Джереми Корбин се обвиниха взаимно в идиотизъм. Според Джонсън Корбин бил много мек относно вината на Русия, а според Корбин Джонсън вероятно преувеличава по въпроса с „доказаната вина“ на Москва.
Как да не се сетим за д-р Кели и „напудрения доклад“. Втората химическа сага очевидно е в Сирия. Башар Асад отново, както и преди няколко години, е обвинен за използване на химическо оръжие срещу собствения си народ. Доказателства отново не са представени. Но ги имало. Нямало как да няма. Къде са – не е ясно. На този етап ролята на доказателства играят няколко видеокадъра на просълзени деца. Според Запада – обгазени от бойците на Асад. Според Дамаск и Москва – холивудска постановка на „белите каски“.
И всичко това служи за повод всяка сутрин да отваряме с тревога лаптопите – избухна ли Третата световна или не.
Накъде си тръгнало, оглупяло човечество…
