Един богат бизнесмен се сдобил със съкровище, което за него било по-важно от всичко на света: голям блестящ скъпоценен камък. Не обръщал внимание на семейството си, спрял да работи, единствено държал в ръка съкровището и му се любувал. Разтревожена, жена му потърсила съвет при един монах, който обещал да ѝ помогне.

Една вечер, докато младият търговец се разхождал в градината и се наслаждавал на съкровището си на лунната светлина. Изведнъж усетил хладен бриз и до него се появила мрачна фигура в дрипи и пера по тях. С едва доловим глас фигурата се представила за Смъртта и му казал, че е дошла да го вземе, но ще изпълни едно последно желание.

– Мога ли да взема със себе си камъка? – попитал бизнесменът.

– Стига да желаеш – уверила го Смъртта. – Само че там, където ще те заведа, е непрогледна тъмнина и никога вече няма да видиш своето съкровище, дори и да го стискаш в ръка. Никога вече няма да видиш Луната, дома и близките си – избухнала в смях Смъртта. – Няма да се радваш на семейството си, да усещаш поривите на вятъра и топлите слънчеви лъчи. Но това бездруго не те интересува, защото смисълът на живота ти е този скъпоценен камък!

За пръв път, откакто се сдобил със скъпоценния си камък, бизнесменът усетил дълбока тъга, разплакал се и помолил Смъртта да му остави време, за да се сбогува с близките си. Смъртта обещала да отложи вземането му с ден, ако ѝ даде скъпоценния камък.

С облекчение в сърцето мъжът ѝ дал камъка и хукнал към къщи. Търсил жена си навсякъде – нямало я. Сърцето му се свило. Излязъл навън, а жена му стояла на портата и държала скъпоценния камък.

– Смъртта ли ти го даде? – уплашил се търговецът.

– Какво говориш? От нашата градина излезе един монах, той ми го даде.

Осъзнал младият мъж с кого е говорил, разплакал се, а после се засмял. Грабнал скъпоценния камък и го запратил в близката река.