Има една случка, която обичам да си споделям. Преразказана ми е от актьор, който познава вдовицата на Гунди е това е част от тяхната семейна история.

Един ден Гунди се прибрал в голям дъжд, целия мокър и пълен с цветя. Те не били за жена му, нямало и друг повод, празничен или романтичен, за да ги купи.

Докато се прибирал, видял жена, която продава цветя и не си тръгва в потопа, защото искала букетите да стигнат до хората.

Гунди изкупил всичките й цветя, за да й даде повода да си тръгне и да се погрижи за себе си.

Много години след това синът на Гунди направил същото – прибирал се у дома при майка си, пълен с цветя.

Защото една продавачка на цветя седяла в дъжда и не искала да си тръгне, докато не стигнат до хората.

Синът не е знаел какво е направил в миналото баща му и е бил твърде малък за тази история. Но я повтаря буквално. А майката просто спира сърцето си в сълзи.

За истинския мъж напоследък има доста стереотипи, по които да се доказва като такъв. Включително и такива, които истински го мъчат.

Фасадните модели, измерими в пари на година, колата и почивката, която осигурява на семейството си са може би най-видимите.

Лесно включваш колко е успешен, без да е необходимо да ти го обясняват. Но за всеки случай тези мъже го и цитират в цифри, за да не остане неразбрал слушател точно колко струва в пари, това което кара, мястото на което отива, даже колко точно тежи. В цифри и килограми. Понякога последното е неприятно да се види и измери.

Да измериш материалното и видимото е по-лесно, но то не означава непременно, че този мъж наистина си струва. Това, което търся и истински харесвам, е отношението на един мъж към себе си и към хората. Начинът, по който е изграден отвътре и кои са нещата, които слага на първо място.

Слушам мъжете какво говорят и гледам какво правят.

Истинският мъж седи уверено и убедително навсякъде. Дали е CEO на голяма фирма, или е рибар на трикрако столче, няма никакво значение. Столът не те прави по-голям или по-незначителен.

Това, с което седиш отгоре, те прави човекът, когото си.

Обичам да усещам вътрешното самочувствие и хармония, благостта и мъдростта, страстта, когато мъжете говорят.  Всъщност тези, които изкарват много пари и тези, които не изкарват никакви, могат да си бъдат напълно равни.

Това, което правят със сърцето си и това, което дават с личността си, ги правят истински. Можеш ли да съпоставиш Стийв Джобс с дядо Добри? Или Ганди с Обама? Големи мъже, но някои оставят следи в сърцето ти, други в световната историята.

Всяка една жена за себе си избира кои са големите мъже в живота й.

Мъжът, който обичаш, няма измерение с типа кола или стойността на почивката. Мъж не го прави заплатата, а отношението към важните неща в живота.

Започвам с родителите. Чуйте как един мъж „превежда“ семейната си история и ще разберете много неща за него. Дали ще атакува грешките на родителите си и ще ги вини за собствения си провал или ще съгради живота си с любов е негов избор. Същностен и за вас.

Осъзнайте отношението към майка му. Това как един мъж се отнася към майка си и какво чувства към нея ще се пренесе в това  как ще се отнася към вас. Ако той се отнася с разбиране и любов към майка си, каквато и да е била или е тя – той ще се отнася винаги така и към майката на детето си. Независимо дали е сегашната, или бившата. Този мъж е осъзнат и благодарен. Този мъж е избрал любовта.

Истинският мъж е прекрасен баща.

Познавам мъжа по начина, по който се отнася с децата си или с чуждите деца. И тук не става дума за задължения или материално осигуряване, не. За това човешко отдаване и пример, който всяко детенце попива и търси. Никой и нищо не може да попречи на тези мъже да палнат с 200, за да бъдат до дъщеря си, когато изпитва първата си любовна драма.

Това са мъже, които могат да забравят всичко около себе си, когато синът им звъни. Това са мъже, които не отлагат срещата с детето си заради умората от работата. Това са мъже, които са в живота на децата си, а не просто присъстват в него. Това са мъжете, за които човешкото отношение не се катурва от социалното его на измеримия успех. Това са мъжете, които се учат да бъдат бащи, дори и с грешките си.

Обичам тези мъжете, които са прекрасни бащи и им казвам „Благодаря“. Защото заради тях сме жени и заради такива мъже сме усмихнати.

Когато чуя един мъж да казва „Аз съм родител“ и гордостта и любовта в погледа му да нямат друга причина – го признавам. После идват другите стойности в битки, каузи и заплати.

Големият мъж оставя следи в сърцето на децата си дори тогава, когато вече го няма. Затова ви разказах историята с Гунди и неговия син.

Затова чувствам баща ми в себе си, когато отдавна него го няма. Защото зная колко много ме е обичал. Не го виня за нищо. Любовта и гордостта му нося.

Ива Дойчинова