Смръчкулата е уникален диворастящ продукт, който е на границата между ядивните и лечебните гъби. У нас е малко позната, но през последните години е изключително търсена в кулинарията заради ценните си хранителни съставки и уникалния вкус.
Освен това смръчкулата е в основите на цял раздел от фунготерапията и вече се използва от редица фармацевтични компании като лекарствено средство. Заради огромния интерес към Morchella SPP, както е латинското название на гъбата, опитите да се култивира започват преди повече от 100 години.
Едва през последното десетилетие обаче световната наука достига реални резултати, гарантиращи успешно контролирано и стабилно индустриално производство. Ясно е, че когато смръчкулата бъде култивирана и започне да се отглежда масово, цената ще падне.
В момента бизнесът с тази гъба е изключително рентабилен. Неслучайно старите планинари я наричат „гъбата на милионерите“, защото да намериш голямо находище от смръчкула в гората, е като да изровиш гърне с жълтици от земята.
Още при първите опити за контролирано производство рентабилността се оказва изключително висока. Срокът на откупуване на инвестицията е едва 5 месеца, а нормата на печалба над 400%.
На пазара има огромна ниша за производство на смръчкула, защото гъбата все още се среща основно като диворастяща. В природата тя расте върху бедни почви.
Тя е първото нещо, което се появява след горски пожарища. В същото време при култивиране може да се отглежда в монокултурни райони, където другите растения се виреят.
Другата голяма екстра е, че смръчкулата е изключително подходяща като втора и дори трета зимна култура. Така тя осигурява добри приходи във времето, когато градината или неотопляемата оранжерия си почиват.
Кое налага култивирането на смръчкула? По принцип количествата от всички видове диворастящи гъби са нестабилни и зависят от природните ресурси и климатичните условия.
В резултат на това на пазара винаги има недостиг. Въпреки че култивирането на смръчкулите изглежда трудно, решаването на този проблем привлича голям брой учени и инвеститори от цял свят.
Интересното е, че най-запалени в новото начинание са ентусиастите от високоразвитите в технологично отношение и богати нации – САЩ, Израел, Китай, Корея…
Съвсем наскоро мицел за контролирано отглеждане на смръчкула е добит и в пловдивска лаборатория. Собствениците Величко Спасов и Красимир Ангелов предлагат и технология за индустриално производство в различни варианти – на открито върху предварително подготвени лехи, в специално оборудвани гъбарници или в овощни градини.
Научните изследвания и развитието на технологии, насочени към култивирането на смръчкулата са на ход повече от век, разказва биотехнологът Величко Спасов.
Той има огромен изследователски и инженерен опит. Бил е ръководител на научно-техническо звено в „Биовет“ преди 1989 година. След промените е работил като консултант на френски и италиански компании.
Сега се е заел сам да произвежда гъбен мицел заедно с колегата си Красимир Ангелов. Разказва, че първите данни за култивиране на смръчкула са от 1887 г.
Реалните разработки и развитието на модерни технологии за изкуствено отглеждане обаче започва през 1982 г. в САЩ. Тогава трима учени – Роналд Ауър, Гари Майлс и Джим Малаховски докладват за успешното получаване на плодни тела от гъбата чрез култивиране на закрито.
Използваните методи са насочени към заразяването на специално подготвени хранителни среди, за да растат и да се подготвят склероции за контролирано плододаване. Тази техника позволява изкуствено отглеждане на мицелния щам M. Esculenta.
Случва се през 2006 г в кампуса на Университета на Сан Франциско. На база на първите опити са издадени три патента за отглеждане на смръчкула. Технологията веднага е изкупена от различни научни институти и частни инвеститори, но опитите с разработените от тримата методи не дават реален производствен резултат.
През 2005-а Стюарт Милър разработва нов метод чрез симбиоза между Morchella мицел и дървесен разсад. Тя е въведена от отдела по природни продукти (DNP) към Университета в Мичиган и постига сравнително добър резултат.
Дълго време технологията се пази като строго секретна тайна. Използва се единствено за отглеждане на смръчкула в бази, създадени от DNP дружеството в Скотвийл, Мичиган. През 2010 г. по независим метод пробив в производството правят и учени от Израел.
Лошата възпроизводимост и високата цена на разработените технологии за култивиране на смръчкула обаче ограничават мащаба на отглеждане. И тогава на терена идват китайците. Учени от провинция Юнан използват симбиозен метод за изкуствено култивиране върху горска дървесина.
При производствения опит с тази технология достигат добив от 492 кг на декар. При този метод мицелът се поставя в корените на дърветата подобно на трюфелите. Във времето обаче и тази технология е отхвърлена заради нестабилността на плододаването.
След продължили повече от десетилетие изследвания на екип от института за почвата и торове (SFI) на Съчуан и местната Академия на селскостопанските науки (SAAS) е изобретена нова технология. При нея се подготвя специален субстрат, заразен с мицел, който по-късно се сее в почвата.
Използват се и навеси, за да се контролира слънчевата светлина, влагата и температурните условия. В провинция Съчуан сезонът за отглеждане на смръчкулите продължава от сеитба между октомври и декември до плододаване между март и май на следващата година.
Този сезон е сравнително неизползваем за селскостопански дейности, като така се избягва конфликтът с други култури. Използваните за отглеждане на смръчкула материали са екологично чисти и на ниска цена, защото повечето от тях са отпадъчни.
Различните дейности при култивацията са лесни за усвояване, което прави тази технология много успешна, твърди Величко Спасов. И дава пример с ферма в района на Съчуан, която започва с отглеждане на смръчкула върху 16,5 дка през 2012 г., а тази година засетите площи вече са над 2470 дка.
Много добри добиви са получени и при посеви на смръчкула в овощни градини. В демонстрационни зони за отглеждането на смръчкула средният добив е 510 кг от декар, а рекордът е на ферма в провинция Съчуан, където през 2015 г. са набрали 770 кг от декар.
Като се има предвид, че цената на гъбата се движи между 10 и 20 евро според сезона и предлагането, смръчкулата с право се нарича „гъбата на милионерите“.
Новата технология все още не е изпробвана в България, но Величко Спасов и Красимир Ангелов вече са отгледали партида с мицел за контролиран посев на смръчкула.
Всеки изкушен от може да пробва късмета си, като сам трябва да избере метода на отглеждане и обема на площите за реколтиране. Като хоби или като бизнес, начинанието наистина си струва.
