Когато бях малка, често прекарвах лятото на село при баба и дядо. Те имаха малка къщичка в Долно Уйно, Област Кюстендил. Съвсем скромна къщурка на 2 етажа, с кочина, външна тоалетна и градинка, в която се раждаха страхотни домати. Не знам как, но доматите на баба и дядо ставаха по килограм и половина парчето. Имаха вкус на слънце.

Когато наближеше краят на август, баба и дядо обираха реколтата, след това туряха казана в средата на двора и започваха да варят лютеница.

Днес съм зряла жена, баба и дядо отдавна си отидоха от тоя свят, но споменът за детството ми все още има дъх на комат селски хляб, обилно намазан с едросмляна, пиперлива лютеница. Имаше, за да съм по-точна, до миналата седмица, когато, прибирайки се от работа, умряла от студ и изморена, пуснах новините и разбрах, че лютеницата съдържа наркотични вещества.

От ужас изпуснах чашата с чай на пода.

ОЛЕАМИД!

Не знам какво е това, смърка ли се, инжектира ли се, пуши ли се, но във всеки случай светът се преобърна за частици от секундата. Наистина ли сме закърмени с ОЛЕАМИД? Наистина ли още от малки са ни давали дози от страшната дрога, които да ни направят мнителни, нетолерантни към другия?

Наистина ли са ни захранвали с лютеница, за да могат да ни държат зависими и лесно подчиняеми? Докато седях, замаяна от ужасната новина и се опитвах да си представя, че животът може да продължи, съм заспала.

И започнах да сънувам зловещ сън.

Някъде в САЩ…

На последния етаж на небостъргач седят няколко мрачни фигури. Дим от пури замъглява общата картина. Дочува се тиха масонско–илюминатска музика (това е същата музика, която слушаме и ние, само че изпълнена отзад напред).

Димът от пурите леко се разсейва и виждаме лицата на Ротшилд, Рокфелер, Ран, Ът и Сорос.

„Господа, в светлината на предстоящите велики събития и възцаряването на новия ред, дойде време да вземем решение за последната страна, която все още представлява заплаха за нас.“ – казва Ротшилд и отпива от чашата със сингъл малц.

„България!“ – въздъхват едновременно Ран и Ът, посягайки към златната кутийка с енфие, върху която се отличава пирамидата с окото – прочутият масонски символ. – „Ние се опитахме да скроим коварен план, но един момък на име Волен ни разконспирира, а после ни преследваше час до Варадеро. Едвам се измъкнахме“.

„Имам стратегия.“ – от дъното на залата се чу злокобен глас. Беше Дьорд. Познат и като Джордж. Джордж Сорос.

„Когато живеех в Унгария, разбрах за големия капитал на българите“ – рече идеологът на отвореното общество – „Той е нейните плодородни земи. Те раждат най – невероятните зеленчуци на света. Българите съхраняват своя дух благодарение на земята си. Но ние ще ги ударим там. Ще ги накараме да вярват, че това, което ражда земята им, е лошо“.

Всички бяха замлъкнали, когато Сорос постави на масата два буркана с лютеница, един с кьопоолу, комат хляб и бучка краве сирене.

„Неземно е!“ – мляскаше Рокфелер, мажейки със златна вилица лютеницата върху филия „Добруджа“. „По–добро е от черния хайвер от дива шотландска сьомга…“ – доволстваше с пълна уста Ротшилд. „Виждате ли! А сега ще разпространим фалшива информация, че в лютеницата има наркотици. Те ще спрат да я произвеждат. После ще спрат да садят домати. После ще трябва да купуват храни от нас. Така постепенно ще изпаднат в зависимост от нас. Икономиката им ще се срине! Тогава ние ще направим „безвредна“ лютеница и ще ги завладеем отвътре“ – рече Сорос и топна парче хляб в бурканчето с кьопоолу.

Всички започнаха да се хилят зловещо, а музиката, която се носеше в стаята, заприлича на една песен на Владимир Ампов – Царя (разбира се, изпълнена наобратно и с текст на латински).

В този момент се събудих, плувнала в пот.

Огледах се.

Беше 4:30 сутринта. Часовникът тиктакаше равномерно, телевизорът все още работеше, на масата стоеше чашата с недопит чай. И тогава разбрах всичко.

В ход е план!

Планът Лют – Еница за съсипването на КЛЕТА МАЙКА БЪЛГАРИЯ! Скочих и пуснах търсене в Гугъл (както е казал Слави Трифонов, Гугъл знае всичко).

УЖАС!

Половината рецепти за приготвяне на лютеница бяха изчезнали от кулинарните сайтове. Рекламата на лютеница, която изскачаше на любимия ми информационен сайт „Резачка ком“ бе заменена с реклама на хапчета против разстройство! Погледнах новините от предишния ден.

Учредяват се две нови партии!

Снегът и студът сковават родината!

Грипна ваканция!

Идеи за промяна в Изборния кодекс!

И никъде нито дума за лютеницата!

Подмяната, скъпи приятели, вече е в ход.

Планът Лют – Еница вече действа и скоро ще се окажете в затвора, ако излезете пред блока да варите зимнина! Няма значение какво ви говорят разни експерти и умни глави.

Лека – полека ще се изпълни страшният план за съсипването на клетата ни родина! Пиша това и знам, че след като го пусна в мрежата, ще трябва да изляза в нелегалност!

Страхувам се, но знам, че някой трябва да каже истината. Бъдете твърди и не позволявайте на световните кукловоди да съсипят лютеницата ни!

На оръжие!!!

Ваша Виргиния*

Виргиния – Артемида Хаджихасан Кюмурджийска е артистичен псевдоним на журналистката Станислава Шьонберг, която е част от новата ъндърграунд вълна журналисти, които смесват фикция, документалистика и литературни похвати. Завършила е в Сорбоната, специализира в различни издания, в момента работи в родния си Триград. Автор е на сборника с разкази „Бърза смърт”.