Писмо до мен

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Скъпо мое аз,

Ти преживя много. Усети върху себе си съмнението. Усети върху себе си омразата. Усети върху себе си одумването. Ти беше лъгано, предавано, наранявано. Разбивано на парчета и изоставяно. Използвано. Смазвано. Ти позна какво значи да си на колене. Да не виждаш път напред. Да не усещаш нищо освен празнота и болка и в себе си. И въпреки това да устоиш. Да се изправиш и да продължиш.

И аз се гордея с теб! Гордея се, че си на крака. Гордея се с куража ти. Със смелостта и упоритостта ти. С отказа ти да се предадеш. С отказа ти да изоставиш себе си. И мечтите си. Гордея се с всички белези по тялото и в душата ти. Гордея се с пътя ти. С преодоляната болка. С всяка малка победа. С всяка преглътната загуба. С всеки научен урок. Гордея се с теб!

Не забравяй: нищо и никой не може да те отклони от пътя ти! Нищо и никой не може да те накара да изневериш на себе си! Нищо и никой не може да отнеме любовта, вярата и надеждата от сърцето ти!

Не забравяй: всяко предизвикателство, пред което се изправяш, разкрива вътрешната ти сила. Всеки човек, когото срещаш и с когото се разделяш, ти носи урок. Всяка прошка, която даваш, те обогатява.

Не забравяй: колкото и да ти е трудно, не си само. Аз съм с теб!

Твоето аз

[elfsight_social_share_buttons id="1"]