2017 г. се очаква с много търпение. Хората залагат на новата година най-съкровените си мечти. Търсят да намерят нови предизвикателства или просто да открият спокойствието.

В световен мащаб зорко ще се очаква накъде ще поемат отношенията между големите лидери – САЩ и Русия, а с това и борбата срещу тероризма. Светът ще впери поглед към встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ. 2017 г. ще бъде различна и за Европа.

Накъде ще поеме Стария континент и дали сегашните европейски лидери ще продължат да бъдат определят сегашния дневен ред.

В Близкия изток ситуацията изглежда все така сложна и неразрешима, а навярно и през 2017 г. всички ще говорим за бежанска вълна.

На фона на международните предизвикателства България ще се изправи пред нови избори и търсенето на нова политическа стабилност. Ето и петте събития, които ще се случат или които ще очакваме да се случат тази година.

Нов президент и нов служебен кабинет

На 22 януари президентът Росен Плевнелиев официално ще напусне „Дондуков“ 2. Неговият наследник Румен Радев пък ще встъпи в длъжност след убедителната победа на изборите през ноевмри. Буквално в първите часове от мандата ще му се наложи да определи и състава на новия служебен кабинет.

Основните правомощия на временното правителство са свързани с осигуряването на условията за провеждането на честни и свободни избори.

Предсрочни парламентарни избори

През последните години предсрочните избори се превърнаха в хронични. Поредно правителство няма да изкара цял мандат. Навярно датата на предсрочния вот ще бъде определена след политически консултации, а очакванията са за март или началото на април.

Референдумът и изборните правила

Резултатът от проведения референдум, иницииран от „Шоуто на Слави“, подложи крак на поредните промени в Изборния кодекс. Основният фокус е насочен към преминаването от пропорционална система към мажоритарна. Аргументът в полза на това е, че гражданите ще имат водеща роля в избора на депутати, като гласуват за конкретната личност.

При мажоритарния вот водещи са качествата на самия кандидат. Дебатът у нас е и около това дали мажоритарният избор да бъде в два тура. При мажоритарния вот гласоподавателите от един избирателен район избират само един свой представител.

За избран се счита кандидатът, събрал над 51% от вота на избирателите. Експерти обаче бързат да подчертаят, че това ще създаде лош прецедент у нас. Мнението сред водещите политически сили засега е разнопосочно. Затова е и по-малко вероятно промени в Изборния кодекс да бъдат направени преди предсрочните избори.

ГЕРБ вече обявиха, че въвеждането на мажоритарен вот от настоящето 43-то Народно събрание е невъзможно. За промени в изборните правила обаче ще продължи да се говори през настоящата 2017 г., защото политическите сили ще продължат да се употвават на „волята на суверена“ от референдума – 75% от българите гласуваха „за“ мажоритарния вот.

От екипа на Слави Трифонов, подкрепени от омбудсмана Мая Манолова и независимият народен представител Георги Кадиев, внесоха промени, които предвиждат разпределянето на 240 избирателни района – 131 у нас и 9 в чужбина.

Нов български еврокомисар

След неуспеха й в битката за генерален секретар на ООН, Кристалина Георгиева изненада с решението си да напусне Европейската комисия. Българският еврокомисар ще заеме поста главен изпълнителен директор на Световната банка.

Вече няколко месеца страната ни не дава индикации кого ще излъчи за нов еврокомисар и дали ще може да се възползва от това да получи някои от водещите ресори в Брюксел. Не се предвижда краен срок за такова решение. Преди Нова година президентът Росен Плевнелиев призова правителството на Борисов да излъчи новия еврокомисар.

Външният министър в оставка Даниел Митов обаче вече даде да се разбере, че това трябва да е по-скоро отговорност на бъдещето правителство. Междувременно след спряганите имена за нов еврокомисар са правосъдният министър в оставка Екатерина Захариева, регионалният Лиляна Павлова, а дори и президентът Росен Плевнелиев.

Мониторинговият доклад – тежката дума на Брюксел

Новият мониторингов доклад на Европейската комисия в края на януари. Брюксел ще даде оценка за напредъка на България в реформата на съдебната система и борбата с корупцията през 10-те години от членството й в ЕС.

Констатациите по Механизма за сътрудничество и проверка винаги се очакват с голям интерес. Те се възприемат предимно като оценка за работата на главния прокурор и възможността на Висшия съдебен съвет да намали политическото влияние върху съдебната власт.