Когато двамата, които се обичат, се срещнат на Земята, горчива дума не си казват и извършват в Живота велики работи.

В другите прераждания, когато едната душа е долу, другата е горе.

Тази, която е горе ще ти избере някого тук, който прилича на него и чрез него ще се проявява. 

Обаче това е залъгване и в такъв случай човек трябва да има търпение да чака Двете сродни души се съединяват, за да образуват едно цяло. 

Сродните души са поставени, за да работят двама като дясното и лявото полушарие на мозъка. Това се нарича поляризиране. 

Другата душа може да е в другия край на света или в Невидимия свят, те ще се свържат заедно.

Пространството, материята не могат да препятстват. Това е закон на Любовта.

Когато намериш сродната си душа, идваш в пълнотата на Любовта, тогава Бог се проявява чрез тебе, а прояви ли се Той, ти се учиш и като се учиш, ще се проявиш.

Като си помагат сродните души една на друга, реализира се сродството. И по- рано го е имало, но сега то се реализира в друга форма.

Идеалната Любов е любовта между сродните души.

Има разлика между любовта на сродните души и любовта към другите.

Любовта между сродните души е мярка.

Няма по-хубаво нещо от сродството на душите. 

Хората считат за женитба това, което не е.

Когато две сродни души се оженят, сродството изчезва. Две сродни души като се свържат, търсят трето същество – Бог. 

Всеки Ангел си има сродна душа, както и хората. 

Сродните души в развитието си слизат на Земята, при което ту едната се въплътява, ту другата. Заедно вървят и си помагат една на друга. 

Сродните души са човешки души, над които има един съвършен Дух.

Именно това е Духът, който ги ръководи, който раздава всички блага.

 Сродните души имат еднакво предназначение, но имат две различни служби. 

Когато сродните души се слеят, идва единството и тогава външните противоречия изчезват, тогава става сливане и с Бога.

Или по – точно казано, тези две сродни души не се сливат, но образуват една система.

Те не се обезличават.

След това една двойка ще се слее с друга двойка, после с трета и т.н., най-сетне ще се слеят всички души и ще се образува Космичния човек.

Така сродните души като се сливат по две и повече, ще станат едно цяло. Без да се обезличават ще работят заедно, ще образуват мощна сила.

Всички двойки, обединени заедно, ще образуват една Вселена, едно цяло. 

Двата полюса на една двойка не могат да се приближат съвсем.

Те имат известно отношение помежду си, като двата полюса на Земята. 

В бъдеще, когато се съединят две сродни души, те няма да се родят в едно и също тяло на Земята, но в отделни тела, обаче ще имат едно общо тяло, което ще ги обединява.

И тогава те със своите отделни тела ще функционират като полюси в това по-голямо тяло.

Тялото, което ще ги обедини, ще бъде по-фино, по-тънко и невидимо ще обгръща със своите сили тези две тела.

Тези неща не се казват на всички.

Те са само за посветени. Те се говорят само на най-напредналите ученици. 

Сродната душа е ядка.

Всички души съставляват общия организъм.

Като обича човек другите хора, с това ще може повече да обича сродната душа. 

Сродната душа е прозорец, през който виждаме всички души и красотата им, затова при Любовта към сродната душа обичаме всички.

Човек, като обича всички хора, прави връзка със своята сродна душа.

Срещнеш ли се със сродната си душа, противоречия няма за тебе, обичаш всички.

Когато Любовта е безкористна, проявите са идейни, възвишени.

 Ако идеята в човека не се мени, ако и любовта му не се мени, това показва, че сме при същински сродни души.

Щом дойдем до сродните души, това вече спада към Божествения порядък.

За да може да се прояви човек, трябват два центъра, това са именно сродните души.

 Може двете сродни души да са на еднаква степен на развитие, а може едната да е по-развита от другата.

Когато две сродни души се срещнат на Земята, то ако има благоприятни условия и двете остават да работят заедно.

А някой път след известно престояване тук, едната душа отива горе и тази, която е долу, работи под впечатлението на последната, когато е била на Земята.

През сродната душа всичко минава.

Ако е в Невидимия свят, тя е ръката, през която идват нещата към теб. Тя е вдъхновителката.

Всичко, което идва от Бога, минава през нея към нас и през нас към нея.

Като получи човек това, което иде от сродната душа, тогава той ще обича всички. 

Сродните души представляват Божествената страна на Живота.

Без любов към сродната душа никаква Любов към другите не може да се прояви. 

Любовта към другите е поляризиране на любовта към сродната душа. 

Представете си, че има една градина, създадена от теб.

Този, който сади и приготовлява градината, е сродната ти душа. 

Кога се сливат сродните души?

В края на краищата, когато завършат своята еволюция, те се сливат и заедно работят.

Трябва да дадеш място на сродната душа да се прояви чрез тебе.

Отвори сърцето си към нея.

Всичко най-идеално, което можеш да си представиш, ще си мислиш, че сродната ти душа.

Всички сродни души живеят в закона на Любовта.

Двете сродни души са колективност.

Едната сродна душа е сбор от всички същества, които са те обичали, а другата – сбор от всички души, които са обичали онези души, които образуват колективизацията на другата сродна душа.

Значи двете сродни души са сборност на души, обичани и обичащи.

Двете сродни души вървят успоредно и са свързани с Висши същества, които са в този път.

Успоредните линии са пътища на Разумни същества. 

Те не влизат в стълкновение, не се пресичат. Две души, които се обичат, като се стремят към Бога, пътищата им са успоредни, има хармония между тях.

Когато две сродни души се срещнат на Земята, ако не са готови, ще 

забравят всичко, ще забравят да изпълняват своите длъжности, ще се захласнат. И затова се дава само 12 пъти да се срещнат при благоприятни условия. Тогава те проявяват гениалност. 

Всяко човешко същество има душа – половинка.

Когато човек изскочил като искра, като жив пламък от гърдите на твореца, той бил две в едно и тези две части се допълвали една друга перфектно, всяка една била половинката на другата.

По-късно тези две части се разделили, поели в различни посоки и еволюирали разделени.

Ако в даден момент от тяхната еволюция те стигнат до там, че да се разпознаят отново, това е, защото всеки от тях в дълбините на съществото си носи образа на другия, всеки е сложил печата си в другия.

Така, всеки човек носи в себе си образа на душата си половинка. Образът може да е зацапан, но е там.

По тази причина всеки, който се въплъщава на земята носи в себе си смътната надежда, че ще срещне някъде душа, която ще бъде всичко, от което се нуждае и че с тази душа ще намери перфектна хармония и неописуемо сливане.

Всички вие знаете това. Всеки един от вас очаква един ден да срещне възлюбената душа, чието лице вече познава.

Но вие носите този образ толкова дълбоко заровен вътре във вас, че не можете да го видите много ясно.

Понякога вие виждате някого на улицата и възкликвате:

„Ето това е, ето това е!“, тъй като неочаквано образа във вас е реагирал на лицето, което току що сте видели.

Тогава на мига целият ви живот се променя и вие правите всичко, за да намерите човека.

Когато го намерите и говорите с него, всичко става прекрасно, вие можете да чувствате циркулацията на живота във вас, способни сте да прогресирате във всяка област.

Но впоследствие, след известен период на интимност вие откривате, че не това е човека, когото сте търсили.

Тогава се разочаровате и подновявате търсенето.

След време отново срещате някой и за втори път си мислите, че сте намерили вашата душа половинка.

 Същата радост, същото вдъхновение се надига във вас и за пореден път се влюбвате.

Но същата история се повтаря и вие разбирате, че не това е съществото, което сте търсили. „Но щом е така“, казвате вие, „той просто не е бил моята душа – половинка!“ И да, и не.

Това е била другата част от вашето същество, идваща от друг свят, за да ви посети чрез лика на друг човек.

Обикновено се въплъщава само едната част, а другата чака реда си. 

Какво се е случило, когато сме мислили, че сме срещнали душата си половинка?

Тя е мислила за нас от другия свят, желала ни е щастие и всичко най-добро и благодарение на мистериозната връзка, която съществува между нас, сме почувствали, че се устремяваме към по-висшия живот, към красотата.

По този начин половинката ни прониква в другото същество и за известно време се проявява чрез него.

Ето защо, например, жената неочаквано се влюбва в някой мъж, мислейки си, че е намерила Любовта в него.

Причината е, че нейната душа – половинка е влязла в този човек, дошла е на земята за кратко време и изпраща чрез него любовни съобщения, без той дори да знае какво става в него.

Но обикновено жената или мъжът, тъй като тези неща се отнасят и за двата пола, се нуждаят да изразят Любовта си физически, което автоматично означава, че душата – половинка си отива с дълбоко съжаление.

Още щом мъжът се възползва от грешката на жената да го приеме за нейната душа – половинка, тя малко по малко осъзнава, че мъжът е лъжец, крадец и че нейният истински възлюбен си е отишъл.

Може би той ще се върне чрез друг мъж … Тези нещастни опитности ще се повтарят, докато мъжът и жената не осъзнаят свещената страна на Любовта.

В този момент двете половини действително ще се намерят отново, ще се обичат, ще се обгърнат в светлина, ще плуват в щастие, без да имат желанието да отидат по-далеч от фините и деликатни контакти, защото ще знаят, че това ще скъса връзките, които ги обединяват с изначалната светлина.

Колко сърца му трябва на човек да разбие, колко грешки да направи, преди да достигне това състояние на съществуване?

Вместо това той казва: “ Аз изядох и изпих, което ми се полага, преситих се, но още съм мизерен, никога не съм бил с някой, който да ми донесе истинско щастие!“ 

Душата – половинка прави човека цялостен, така както никой друг на света не може да го направи.

Така всички същества, които сте срещали през многобройните си въплъщения, всички съпрузи и съпруги, които сте имали, всички любовници и партньори, са ви напуснали, защото те не са били за вас.

Вие сте прекарали известно време заедно, като съд с неподходящ похлупак. 

Докато двете души, които Бог е създал заедно, са направени изцяло един за друг и нищо не може да ги раздели, раздялата не ги плаши.

Когато в брачната двойка има страх, че някой може да му открадне партньора (и това по никакъв начин не може да бъде спряно), това е, защото той всъщност не е истинският любим, не е душата – половинка.

Жената обича мъжа, но той я напуска заради друга.

Мъжа обича жената, но тя го напуска … но душите – половинки, напротив, се разпознават един друг с абсолютна увереност и никога няма да се изоставят.