Мима и Христо Бесалеви са младо семейство от Несебър, което в края на октомври сключи граждански брак. Мима е на 29 години и е местен жител, а нейният 32-годишен съпруг е от Пловдив. Заедно са вече от 6 години, като семейството се допълва и от три деца – Христо – на 4 г. , Мила – на 3 г. и Алексиа – на 2 г., пише melnicata.com.

На пръв поглед – нормално семейство, решило да направи сватба.

„Аз съм от Несебър, мъжът ми е от Пловдив, но преди повече от 10 години се е преместил да живее и работи тук. Той е изключително голям патриот и цени всичко българско и родно. За съжаление обаче обстоятелствата наложиха вече една година да работи в Германия. Там се е занимавал с различни дейности, в момента е в сферата на строителството. Иначе е механик по професия.“

Така започва разказът си Мима Бесалева.Тя с плам разказва за съпруга си и за неговия патриотизъм. За себе си допълва: „Аз съм се занимавала 15 години с народни танци. Танцувах в несебърската школа по народни танци във времето, когато ръководител беше г-н Вълко Любенов. Участвала съм в много концерти, пътувала съм с трупата в чужбина на различни фестивали.

След това завърших хореография в бургаското училище „Добри Чинтулов“. Исках да продължа и след това обучението си по народни танци, но по семейни причини се наложа да остана в Несебър и затова завърших висше образование в Бургаския свободен университет. Но така или иначе народните танци заемат важна част от живота ми. Научиха ме на много неща, най-вече на дисциплина.“

И след това представяне в любов към родния фолклор, бит и традиции, младата жена споделя за решението да сключат граждански брак, облечени в традиционни български носии. Идеята се заражда спонтанно, а бъдещата булка бързо среща подкрепа и от своя предстоящ съпруг.

„Съпругът ми никога не е ходил на народни танци. Но понеже е голям патриот, когато му споделих моята идея, той се развълнува силно и се зарадва, че за първи път ще облече народна носия, и то точно в такъв важен ден като сватбата. Така че изобщо нямаше нужда да го убеждавам, напротив – той ме подкрепи изцяло“, споделя Мима.

След спонтанната идеята обаче идва и малко по-сложният момент – нейната реализация.

„В първия момент не знаех към кого да се обърна за помощ, за да осъществя замисленото. Обадих се на г-н Вълко Любенов – човек с много голямо сърце. Той много се зарадва на новината и ме насочи към кого да се обърна, за да получа съдействие.

От Обединената общинска школа по изкуствата (ООШИ) се отнесоха изключително радушно към мен – успяха да осигурят носии за мен и съпруга ми и всичко останало, което е необходимо за цялостната българска визия – цветя за главата ми, подходящ чорапогащник за съответната носия, калпак за мъжа ми и т.н.

Но за съжаление не разполагаха с толкова малки носии за децата ни, което се оказа проблем. Обиколих почти всички детски градини в региона, някъде изобщо не ми обърнаха внимание дори. Най-накрая в детската градина в Слънчев бряг успяха да намерят някакви забравени носии, които от години никой не използва, защото са твърде мъчнички“, разказва сагата по издирването на облеклата несебърлийката.

Но…проблемите никога не идват сами, както казват старите хора. Освен с облеклото, премеждия е имало и в други аспекти от организацията. „В последния момент се получиха някакви обърквания с датата на събитието и се наложи да я сменим, а съпругът ми вече си беше купил билети за самолета. С пръстените също „ударихме на камък“ – бяхме ги поръчали в един сайт и една седмица преди сватбата ми се обадиха, че спират всякакви поръчки поради техническа неизправност.

Тогава се започна едно бягане по златари, но всички ми отказваха поради краткия срок за изработка. Накрая намерих един майстор в Бургас, който се съгласи да изпълни нашите специални изисквания и така в последния ден преди сватбата имахме и сватбени халки – от бяло злато, като на всяка една е изобразено половин сърце. След като се съберат пръстените един до друг, сърцето става цяло – символ на единството на двама влюбени“.

За да допълнят автентичната атмосфера на сватба в типично български дух, двамата младоженци се стараят да пресъздадат и някои от българските традиции – поканата към кумовете, криенето и откупуването на булката, извеждането от дома с червена лента, с която бащата след това „предава“ момата на бъдещия съпруг и т.н. Дори менюто за гостите в ресторанта е съобразено с традиционните български ястия.

И най-любопитната част от историята е фактът, че цялата подготовка за празненството и наличието на фолклорните елементи в него, се крият стриктно от цялото обкръжение на младоженците.

„С какви облекла ще бъдем на сватбата беше абсолютна тайна за всички. Дори родителите ни не знаеха нищо. Само няколко много близки мои приятелки ми помогнаха в подготовката на тоалетите, като едната от тях дори ми осигури специалните обувки – т.нар. скрапини (черни, с нисък ток). Също така криехме идеята и от децата, защото се притеснявахме и те да не издадат нещо.

Абсолютно всички дрехи изпрах и изгладих в друг апартамент, за да не знае никой“, обяснява тайнствения процес булката.

В самия ден на сватбата пък събитието се превръща в атракция не само за близки, роднини и приятели, ами и за всички случайни минувачи в Стария Несебър.

„От пристанището до ритуалната зала в „Сочи“ бяхме придружени от оркестър от ООШИ – Несебър и се спирахме на няколко места да играем хора. Към нас се присъединяваха и случайни гости на града и всички бяха много впечатлени“, споделя емоциите от сватбения ден Мима Бесалева.

А защо сватбата идва чак сега, след като вече имат три деца? Интересен въпрос, който много от вас ще си зададат.

Ето и отговора:

„Любопитен факт е, че без да изчисляваме специално, всичките ни деца са родени с разлика помежду си от година и два месеца. След появата на всяко едно решавахме да сключим граждански брак, обаче се появяваше новината за следващото дете и така не можахме да намерим време да се оженим.

И след последната пауза от година и два месеца, след като нищо не се случи, решихме, че е крайно време първо да кръстим децата и едва тази година остана време и за нас – да сключим граждански брак, който отлагаме толкова дълго време. Решихме да направим сватба на два етапа – първо да сключим само граждански брак, облечени в народни носии, а следващата година през лятото ще направим и църковна сватба. Тогава вече ще сме в стандартните бяла рокля и черен костюм, отново придружени от трите шаферчета – нашите деца“, заявява решението си многодетната майка.

И на финал можем да заключим, че въпреки премеждията и спънките покрай организацията на сватбата, се потвърждава хубавата българска поговорка: „Който иска да направи нещо – намира начин, който не иска – намира оправдание.“ А тези ентусиазирани родолюбци са намерили правилния начин да възпитават своите три деца в почит и уважение към българския дух и традиции, като показват това с личния си пример – най-добрият учител в живота.

„Искахме да направим този ден по-запомнящ се, затова решихме да бъдем облечени в народни носии. Искахме да покажем и на нашите деца какви са българските обичаи и традиции. Синът ни през цялото време държеше българския трибагреник, разпитваше за случващото се и беше много развълнуван. Момиченцата са по-малки, но те през цялото време се радваха колко са красиви с българските народни носии“, емоционално разказва за този ден Мима.

И след всичко това, добрият пример дава и своите плодове. Вече и други приятели на младоженците са споделили с тях, че ще „копират“ идеята им за българската нишка в сватбеното празненство, с което още повече ще повдигне не само доброто настроение на всички гости, но и националната им гордост!