Причината да направим емоционален избор далеч не е страстта и първичното привличане по време на първите срещи. То е по-скоро вторична реакция.

Би могло да се каже, че ни прилъгва да влезем в отношения, в които ни очакват перипетии и узнавания точно като в приказките за омагьосани принцове и принцеси.

Ако не е страстта, може и да не се навием да се отправим на това приключение.

Независимо колко дълга е една връзка и как се е развила, смисълът от нея и причините да я привлечем в живота си, винаги са много точно изяснени по време на първите срещи. Обикновено не ги забелязваме с просто око. Те се промъкват в потока от споделяне на всичко, което си приказваме, докато се опознаваме.

Пропускаме ги покрай ушите и сетивата си, включително защото в тези моменти някак е по-важно да се харесаме на другия. Всички имаме его – това никого не отминава.

Всички предпочитаме да прегърнем пеперудите в стомаха и само много бегло, с крайчеца на окото да забележим истинските причини, поради които сме привлекли точно този човек в този уникален момент от живота си.

Обикновено и нормално е да си мислим, че взаимоотношенията ни се случват, защото ги искаме, за да не сме сами, защото това е нещо съвсем нормално, защото усещаме привличане, защото ни се прави секс, защото е чудесно да усещаш топлината на друго човешко същество, в крайна сметка защо да го мислим – така съществува светът. И това е достатъчно.

На мен подобни причини винаги са ми звучали несериозно, независимо колко са приятни, когато сетивата ни регистрират някого за когото без колебание казваме „този мъж (жена) много ми харесва“.

Обичам да изследвам защо от всички симпатични хора, които определено си заслужават харесването, защо погледът ми търси някой съвсем конкретен далеч преди да е ясно къде ще му излезе краят на това привличане.

Наблюдавам тези неща още от времената, когато бях съвсем млада. И сега, когато съм още по-млада и мога да прегледам цяла купчина „видеозаписи“ съм абсолютно сигурна, че хората винаги си казват защо ще бъдат заедно известно време. Какво себепознание се крие под върха на айсберга, наречен привличане.

И именно защото цялата работа е за да научим нещо ценно за самите себе си, за да балансираме вътрешната си женска и мъжка природа, тази работа понякога изглежда плашеща. Нали знаете колко пъти в разговорите с приятелки сте чували и сте си казвали репликата: „той се уплашил от теб“.

Най-баналните неща, които се изтъкват като причини за този внезапен уплах, са от серията, че конкретната жена не е слаба и уязвима, а примерно успешна в това, което прави, има собствено мнение, изградени навици на самостоятелен човек.

Мъжете пък обичат да изтъкват като причина за своето бягство презглава, че не могат да направят за нея нещо, което ѝ е важно. Не само на нея, но и на него, за да утвърди себе си като мъж – да ѝ осигури дом, прехрана, дете и в общи линии – сигурното му мъжко рамо.

В този контекст е истина, че са малко мъжкарите, които се чувстват добре, когато нейната кола, апартамент, заплата, стандарт е видимо по-висок от неговия.

Има и немалко случаи, обаче, в които някой неустоим чаровник с удоволствие живее, отглеждан от жените си. Тогава пък, онези, които го харесват, твърдят, че не ги избира, защото те не могат да му предложат собствена територия за усвояване.

Разбира се, че тези неща все още влияят. Нещо повече – в някаква степен станаха емблема във взаимоотношенията на поколението, родено между 60-те и 90-те години на миналия век. Но това отново е видимата част.

И истинският въпрос не е кой колко има и какъв начин на живот си е избрал, а защо е привлечен точно от този човек? Какво има да научи за себе си, подкрепен от целувките, прегръдките, оргазмите и присъствието на другия човек в живота си.

Знаете, че не съм фен на концепцията за половинките. Но също така знам, че не съществува истинско себепознание без партньорство с някой друг. Точно както едно цвете не може да разцъфне, ако не го поливаш. Може да носи всички най-прекрасни качества на своя вид, но няма да разцъфне без емоция. Скритото ще си остане скрито.

Слава Богу, физиологията ни е такава, че взаимното подмокряне може да пробие вековни защити. От тази гледна точка сексуалното привличане е истински подарък, който има способността да ни отведе до откровение, каквото и най-добрата медитация, сама по себе си не може.

И ако в някакъв етап от връзката си дойде моментът, в който ви хрумне да се запитате: „Защо наистина съм с този човек?“, спомнете си най-първите ви срещи и разговори. Тъй като онзи напън да му се харесате отдавна е преминал, ще бъде много лесно да разпознаете истинската причина.

Спомнете си кои теми са доминирали, кой е бил вицът, на който сте се смели и сте си го казвали много пъти, кой е бил филмът, който за първи път гледахте заедно, и ще забележите причините, а особено когато вече има известна дистанция, обикновено „крещят„.

А за какво ви е всичко това ли? Примерно, за да вървите напред, за да изпитате доверие в любовта и че тя винаги ви води на добро място, както и да ви изглеждат нещата. За да избегнете омагьосания кръг на „все едно и също“ в отношенията. Разбира се, в случай, че това ви интересува.

Източник: edna.bg