След като десетилетия отлагаше плавното модернизиране на военната авиация и флота, сега в рамките на идните 7 години държавата ще похарчи рекордно голяма сума – 2.312 млрд. лв. В четвъртък плановете на кабинета за покупката на една ескадрила бойни самолети и два многоцелеви кораба получиха финалното одобрение на Народното събрание. Депутатите с голямо мнозинство дадоха мандат на военния министър Николай Ненчев за започване на преговори за сделките. Закупуването на нови изтребители бе одобрено от 123 от 156 депутати, а „за“ покупката на новото въоръжение за флота бяха 111 от 143-ма народни представители. Стартът на процедурите бе подкрепен от всички присъстващи депутати от ГЕРБ, ДПС, Реформаторския блок, АБВ и Патриотичния фронт. От БСП бяха против, както и от „Атака“.
Подкрепата на парламента е принципна, като конкретните проекти вероятно ще трябва да получат отделно одобрението на депутатите. Министерството тепърва ще избира между няколко варианта за изтребителите, предстоят и преговори с потенциални доставчици и подписване на конкретните договори.
Разчетите на Министерството на отбраната са да бъдат купени общо 8-9 изтребителя и съответната инфраструктура и оборудване, като за тях са предвидени над 1.5 млрд. лева. Около 800 млн. лева ще са нужни и за корабите. Парите ще се осигурят чрез гарантирани от държавата заеми, които ще се връщат от бюджета, т.е. от данъкоплатците.
Как ще се плаща
„Цялата сума е разпределена до 2022 г., за да бъде намалена тежестта върху бюджета“, каза финансовият министър Владислав Горанов по време на изслушването в бюджетната комисия преди седмица. Одобрението от парламента е задължително, тъй като инвестиционната програма излиза от рамките на един бюджет.
Основната част от разходите са разпределени в последните години, като според Горанов причината е да се доближи времето на доставката на машините с момента на основните плащания. Разходите до 2019 г. вече са разчетени в средносрочната бюджетна прогноза на правителството. През тази и следващите три години бюджетът ще трябва да плати общо около 1.16 млрд. лв. за кораби и самолети. „Успели сме да ги вмъкнем тези разходи, без да бъдат засегнати значително други разходи по бюджета. Това се получава благодарение на номиналното нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП), което дава възможност и за повече разходи“, коментира министърът. Най-много – 1.13 млрд. лв., ще бъдат дадени през 2020 и 2021 г., а за последната година са предвидени най-малко средства – 30 млн. лв.
„Извели сме като ангажимент увеличаването на дела на разходите за отбрана и модернизирането на армията. Най-малко аз ще започна да защитавам тези проекти от финансова гледна точка. Но, изглежда, има необходимост и заради това правителството е преценило, че са целесъобразни“, каза Горанов. По неговите думи това са максималните възможности на бюджета.
Пари и интереси
Високата сума по сделките бе една от основните теми на дискусията преди гласуването в парламента, продължило близо пет часа. Дебатът започна с изказване на независимия Велизар Енчев, който се обяви за удължаване на ресурса на сегашните самолети и кораби. „Коя държава се отказва от самолет с ресурс за още 14 години. Или много богата, или много корумпирана, защото от новите може да се вземе комисиона, а от удължаването на ресурса не може да се вземе“, каза Енчев. Той повтори и слуха, че от проекта за корабите за флота ще се облагодетелства бизнесменът Кирил Домусчиев, като негови фирми ще ги изградят и оборудват. Домусчиев за момента няма такъв бизнес.
В отговор Валентин Радев от ГЕРБ обяви, че има девет причини да не се удължава ресурсът на изтребителите МиГ-29. Според него тяхната поддръжка в следващите 14 години ще струва 1.6 млрд. лева, докато за новите ще са нужни 1.5 млрд. лв. Борис Станимиров от Реформаторския блок пък посочи, че новите кораби ще служат на флота 30-40 години. Освен това всички разглеждани като потенциални нови бойни самолети имали ресурс от 2000 часа работа на двигателите преди ремонт, докато при сегашните МиГ-29 той е 350 часа.
Независимият депутат Георги Кадиев обяви, че е очаквал по-убедителни отговори. „Главният въпрос е това ли е най-важното за армията при незаетите щатове, липсата на мотивация и замразяването на заплатите. Освен това можем ли да си позволим годишен разход от 500 – 600 млн. лева. Това е допълнителен дефицит от 0.8%“, каза той. Според него се споменават само разходите за придобиване, които са около 20% от всички по един нов самолет например. „А въоръжението, ремонтите, обучението. Да не стане като с хеликоптерите“, отбеляза Кадиев. В отговор Нено Влайков от ГЕРБ обяви, че и двата проекта са съгласувани с МФ, освен това при разчетите 50% от коментираните суми са за придобиването, а другата половина са за всички останали разходи.
Атанас Зафиров от БСП обяви, че това управление продава илюзия, че „бедна България е в състояние да купи нови самолети и кораби за милиарди“. Зафиров смята също, че няма разчети откъде ще дойдат парите. Той посочи, че освен 500 – 600 милиона на година по договорите за самолетите и корабите за армията ще са нужни още допълнително 150 млн. лева годишно за социалните разходи, предвидени в подготвяния нов закон за отбраната и въоръжените сили. И се зачуди защо не се предлага и максималното разсрочване за 10-15 години, каквато според него е световната практика, а се планира проектите да бъдат изплатени за 5-6 години.
Бившият министър на отбраната Ангел Найденов все пак каза, че ще подкрепи предложенията, въпреки че парламентарната група на БСП ще е против. „Ще ги подкрепя, защото даваме зелена светлина на разговорите, а бъдещите параметри ще се одобряват допълнително от парламента. Това е толкова закъсняло решение, че за изпълнение на всички планове за модернизация са нужни над 5 млрд. лева“, каза Найденов.
Изказа се и бившият началник на Генералния щаб на армията, а сега депутат от АБВ Михо Михов, който посочи, че парите не са най-важното в случая, защото те няма да се вадят и плащат сега. Той посочи, че е публична тайна, че в момента няма техника за всички формирования на армията, които обещаваме на НАТО, че са готови за бойни действия при нужда. „През септември миналата година НАТО в нашите двустранни разговори заяви, че България е консуматор, а не генератор на сигурност“, припомни Михов.
