Безпристрастни! Стилни! Европейски!

Отворено писмо до всички управляващи – “Дано някой ден всеки един от вас изпита страданието и недоимъка на обикновените хора!”


Здравейте,казвам се Линда Николова и искам да оправя призив към всички управляващи като разкажа моята история. Казват,че перото е по-силно от меча и аз искрено вярвам в това.

Адът е тук, на земята. По-точно в България. Ако сте идеалисти и вярвате в светлото бъдеще,останете. Но шанса да се разочаровате и да се измъчите е 99 процента. Ако искате достоен и нормален живот-бягайте някъде далеч! Тук отдавна е джунгла,но кой реално оцелява е отделен въпрос”.

Оправям призив към всички политици и държавни институции:вземете се в ръце и започнете да мислите И за народа! До кога представителите на собствената ви нация ще бъдат третирани като хора второ качество? До кога българските майки, пенсионери и тежко болни хора ще сана заден план и ще живеят в тотална мизерия и мъка? До кога ще си затваряте очите за несправедливостите и ще ги подкрепяте? До кога ще продължавате да сте такива чудовища?

Нима вие нямате близки и деца? Нима не ви би било болно,ако това се случва с тях? Но нали вие сте от “друго” тесто, от “висшата” класа…земните тревоги явно не ви засягат. А ние, неизвестните българи плащаме вашите заплати, финансираме некъдърниците, които работят в държавните институции и за какво? За да ни правят на маймуни. Дано някой ден всеки един от вас изпита страданието и недоимъка на обикновените хора! Тогава може би ще запеете друга песен!

Преди години и три месеца станах майка. Бях най-щастливата жена на света и целият ми живот придоби по-голям смисъл.

Казвам се Линда Николова,на 25 година съм,от София. И въпреки,че и аз мъжа ми сме сравнително млади и мнозина биха ни укорили,че решихме да станем родители сега, никога не сме съжалявали за това. Двамата сме все още студенти,но имаме собствена малка фирма, която се занимава с реклама. Младо семейство,с мечти,амбиции и прекрасно бебе.

Приказната картина обаче е само до тук. Благодарение на “обичаните” от всички нас държавни служители и институции, аз и мъжа ми преживяхме истински комшар,който продължава все още. Именно за това реших да напиша отворено писмо и да се опитам да накарам “висшестоящите” поне малко да се замислят. Ако могат, разбира се. (защото както се знае, мисленето не е за всеки.)

Тъй като нямах нужния трудов стаж и бях работила само на граждански договори и неща от типа на “свободна практика”,една година трябваше да взимам само социални майчински в размерна 100 лева (вярно,не е много но пак е нещо.) Няколко месеца преди да родя,мъжа ми ми направи договор към нашата фирма, за да мога след година да имам 12 месечния стаж. Подадохме нужните документи до бюрото по Социално подпомагане в район “Лозенец” и проблемите започнаха. Първо, изведнъж се оказа,че документите уж не са всички и имало грешки в някои подадени. Мъжа ми ги провери и реши да ги даде наново като този път излязоха с кухото обяснение,че съм нямала осигурителна книжка. Такива книжки вече не са в сила.

За няколкото пъти разкарване до там, получихме злобно и грубо отношение от страна на служителката,която беше на смяна. Изглежда факта,че именно ние й плащаме незаслужената заплата, не я караше да се държи уважително. На всичкото отгоре еднократната помощ,която ми се полагаше веднага след раждането,дойде чак след 4 месеца. Върха на наглостта дойде,когато за стотен път отидохме и се оказа,че майчинските са ни отказани защото не сме дали бележки от личния лекар с направените ваксини до този момент. Оправдаха се,че са ми пратили на адреса му лична карта обяснително писмо. А в подадените документи бяхме посочили настоящия си адрес и е някак логично да ми бъдат изпращани на него писма…буквално се направиха на ударени за пореден път.

Започнахме да вадим бележка по бележка и мъжа ми да ги носи в бюрото. Излъгаха ни,че уж ще се оправят нещата и ни платят всичко до момента. Дори служителката ни обеща до края на април всичко да е точно. Не се случи нищо и писах няколко имейла в които питам защо майчинските ми пак се бавят. Отговор получих чак на 5ти май чрез прикачен документ. В него отново обвиняваха нас,че имало грешка в документите и старата песен на нов глас започна. Мъжа ми пак ходи до бюрото с новите бележки от новите ваксини. Казаха му пак,че вече всичко е наред. Дойде 20-ти май, но майчинските не. Писах пак имейл този път крайно ядосана и звъннах в бюрото. Излъгаха ме,че са ми пращали обяснителн документ на 17ти май. Прегледах няколко пъти пощата си.

Нямаше такъв. Отново се подиграха с нас, макар,че не бяхме сгрешили ние. Писах им още няколко имейла и им казах,че ще подам жалба, но отговор нямаше. В средата на юни детето ми стана на 1 годинка и бюрото вече ми дължеше 1000 лева. Никога не съм си представяла,че толкова коварно и грозно ще се отнесат с мен. Съпругът ми ходи още няколко пъти за да иска обяснение за ситуацията,но те директно му казали да пише жалба до който иска и повече не са му обърнали внимание.

Изглежда,че дори Министерството на труда и социалната политика не е на наша страна,защото преди месец получих и техния отговор. Преди време им бях пращала имейл,в който обяснявам подробно случилото се. Според тях кривите сме ние и уж била направена обстойна проверка на нашия случай. От бюрото най-нагло излъгаха,че документите ни били с грешки и въз основа на тях ни е отказана помощ и дори стигнаха до там,че ми звънели три пъти по телефона,но аз не съм пожелала да говоря (долна лъжа, разбира се.) И в крайна сметка те са тези с “доказателствата” и властта…а ние с празните ръце. Поредните пари,които ще бъдат дадени на някоя 15 годишна ромка с три деца, която няма да работи и един ден и надали ще завърши и гимназия…

Докато българските майки са толкова унижавани и ощетявани, раждаемостта ще става все по-ниска и бягствата в чужбина все по-чести. Какво ли ще остане тук след 20 години? Иска ми се да вярвам,че България ще се възроди и всеки
ще може да води нормален живот без да е на ръба на лудостта и отчаянието…но е трудно.

Може би се питате защо и аз не съм в чужбина и търпя всичко това? Защото съм от онези идеалисти (наивници),които виждат дори в най-големия Ад някаква надежда.

Но за да вървим напред и наистина нещо да се промени, всички държавници и политици трябва да осъзнаят,че не може да ограбват собствения си народ вечно!

Ще дойде момент, в който на всеки обикновен гражданин ще му писне…и тогава няма само да се пишат отворени писма!

Автор: Линда Николова

 

Close