Тук-таме се прокрадват снимки с тях. Изглеждат тия хора като недоспали, подпухнали и подути сякаш от неспане. Но истината е, че е от пиене.

Или истината е, че останаха все по-малко от тях. Наречете ги „онези, които не емигрираха“. Техните връстници са на Запад, имат сносен живот, задължителна усмивка и режим на хранене. Тия тука нямат такива неща. Тия от 90-те имат режим на пиене.

Или може да ги наречете „хора на изкуството“. Те са бивши хипари, неформали, дрънкат още на китара, някои пеят добре, други рисуват добре, около тях е радушно и смешно, някак истинско. Но не са и хора на изкуството – те са вече на петдесет, имат голямо едно дете, два три брака, закачени до старите кожени якета в гардероба, карали са мотор. Някои още карат. Не, не са хора на изкуството, просто са изкушени да разказват за миналото си, като лошо ехо на естрадна песен. Какви хора на изкуството могат да бъдат едни хора на петдесет.

Стоят някак встрани от суетата, не пускат снимки от плажове, не се заявяват с новите си приятелки, не са улегнали, не са изгаснали, но са и малко тлеещи, не са горящи хора вече.

Някои са на път да признаят, че животът им е скапан и напразен. Или да се сбият, защото не е така. Което си е признание.

Музиката наоколо не е тяхна, не е техен позитивизмът, не са техни луксозните коли, не са техни курвите по 100 лв на час. Лошо е това – не защото тия хора нямат тия неща, а защото всички тия неща създават вакуум, в който само самотата е по-лоша от липсата на въздух.

Бедни са. Чалгата е скъпо място за посещаване от глупави бедняци.

Но тия са още по-бедни, имат се за умни бедняци. И са убедени, че са бедни, защото са добри хора и не са крали като лошите хора. По-скоро ги мързеше, но с времето всеки мързел може да заприлича на доброта. Или скромност.

Ходят още на Корал, на Ахтопол, по баровете на плажа, мразят бетона от бароковите знаци на полудяването и честно казано вече няма много места къде да отидат.

Ходят в Хамбара, там се заяждат един с друг и си лекуват самочувствието с чувство за хумор, което младите актриси в Хамбара не разбират.

Да, не са богати, често имитират богати хора, които се правят на бедни. Не им се получава тази имитация – сложна е за публиката.

Направо няма какво да ядат, старите им дрехи са смешни, защото заявяват епоха, която никой не помни. А и няма много снимки.

Когато се правят на богати хора, (които се правят на бедни ) – тогава пият ракия,  натурална работа – и говорят за качествена храна от Женския пазар, където познават лично един еко-фермер от село Влахи. Трудно им е с пластмасовия свят наоколо, много им е мъчно.

Но най-им е трудно със свободата. С изчезващата свобода, която се прожектира от вътрешната страна на черепа. От вътрешната страна на черепа на повечето хора днес се прожектират регулации – не ям това, не пия онова, динята се яде преди ядене, гримът и веждите се татуират, феминистките са яки, боксьорите се фукат като цигани, после ядат бой като лоши курви, рекламният пазар всяка година се свива, как може да ядете конско, как може да ядете жаби, как може въобще да ядете – ей такива неща, които създават рамка.

Тия хора не ги разбират рамките. И не разбират защо и откъде се появиха толкова много рамки, а в тях да няма картина. Не разбират защо са такива резултатите на изборите, защо дават това по телевизията, защо някой иска да даде на Либия 6 милиарда, за да спира бежанците, защо Меркел няма деца, защо бизнесът с декоративни кучета просперира и най-вече не разбират какво стана с жените. Жените станаха два вида – войнстващи курви и войнстващи лесбийки, анти-курви. Преди имаше повече видове, предпазливо казано. Сега са само „неямтова“ и „непияонова“.

Изобилието направи хората предпазливи.

Предпазливото казване го нямаше през 90-те. Предпазливото казване, говоренето внимателно беше останало в 70-те и беше спонтанно красиво през 90-те като чучулига да можеш да си говориш, каквото искаш. После това спря след 2006-та някъде. Първо спря по медиите, после спря и по хората. Сега се внимава – на масата може да има веган, негър, турчин, гей, ватман, шлосер, участник в реалити …и още, и още професии, които трябва да се уважават. Не се шегувайте с тия неща.

Основен грях стана да не би да обидиш нечия революция в чаша с вода.

Не им се разбира като приказват вече на тия хора. И те не разбират нищо от това, което се случва, освен наличието на Загорка-ретро. Загорката-ретро тях ги връща през тунел във времето, конструиран от сглобени путки – направо на един плаж. Плаж, на който всеки би искал да бъде.

Обаче плаж, на който всеки би искал да бъде – винаги се оказва пренаселен плаж.

Голяма грешка направиха – не емигрираха, не станаха мутри, не започнаха бизнес, не искаха пари, не искаха да се женят, не искаха да влизат в политиката, не искаха да са журналисти или някак известни, не искаха нищо от това, което се предлагаше. Нищичко. Като всяко поколение се помислиха за безсмъртни и решиха ,че в тоя живот, техния, няма да са комунисти (и ченгета, като предишните), няма да се правят на мутри (и курви като от новите), няма да станат от червени (леви) – на зелени (пак леви)…. и че ще вземат друга някаква маска от сергията на маските в чаршията на Господ.

Ама то нямаше други маски на тая сергия в тая епоха, Господ прави маските за всяка епоха да са оскъдни. Да са еднозначни и леко глупави.

Чак след време историята разчита маските и дава Оскари за грим. Обаче тия хора историята ги излъга. Както всички хора, които постъпват правилно.

Историята много лъже хората, които постъпват правилно.

Затова сигурно потъват в тишина тия хора от 90-те, които оцеляха.

Всички си мислеха за тях, че ще шумят още много. А те танцуваха само колкото за една Бастилия, повече не. И се изгубиха сред многото шумове от зидането на нови Бастилии. Много шумове има, много.

Никой не чува почукването от ковчега, когато панаирът срещне погребална процесия.

Иначе тук-там такива хора се виждат по снимките, прокрадват се в социалните мрежи, както неядлива риба в обикновена рибарска мрежа.

Подпухнали са – сякаш не са спали. Обаче това е от пиене.

Пиенето много помага, когато искаш силно да приемеш постигнатото за желано. И за достатъчно. Много помага.

Източник: lentata.com