Работникът не може да изгуби автоматично придобитото от него право на платен годишен отпуск, дори ако не е поискал да го ползва, реши Съдът на Европейския съюз по повод две германски дела, от което ще произтече същото правило и за останалите 27 държави в ЕС, включително и за България, пише „Сега“.
Ако обаче работодателят докаже, че работникът съзнателно и като е бил напълно наясно с евентуалните последици от това, не е взел платения си годишен отпуск, след като му е била осигурена възможността действително да упражни това си право, може да не получи финансово обезщетение в случай на прекратяване на трудовото правоотношение.
С изменение на българския Кодекс на труда през 2011 г. бе добавен чл. 176а, озаглавен „Погасяване на правото на ползване“. Той гласи: „Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност“. През 2015 г. бе добавена втора алинея, според която „когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 (работодателят да откаже по производствени причини разрешение за отпуск), правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му“.
Германските казуси са следните, разгледани от магистратите на 28-те: Себастиан Кройцигер преминава подготвителен стаж към провинция Берлин (Германия) за упражняването на юридическа професия. През последните месеци на стажа той не ползва платен годишен отпуск. След като стажът приключва, г-н Кройцигер иска финансово обезщетение за дните неизползван платен годишен отпуск, но провинцията му отказва. Тогава той обжалва отказа пред германските административни съдилища.
Вторият случай е с Тецуи Шимицу, който е служител на „Макс Планк гезелшафт“. Около два месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение работодателят приканва г-н Шимицу да вземе оставащия му отпуск (без обаче да го задължава да вземе отпуска на определени дати). Служителят ползва само два дни отпуск и иска да му се плати обезщетение за неизползваните дни, но „Макс Планк гезелшафт“ отказва. Тогава той се обръща към германските съдилища по трудови дела. Висшият административен съд на Берлин/Бранденбург и германският Федерален съд по трудови дела поискаха преюдициални процедури да установят дали правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда загубата на неизползвания платен годишен отпуск и загубата на финансовото обезщетение за този отпуск, когато работникът не е подал съответната молба преди прекратяване на трудовото правоотношение.
С вчерашните си решения Съдът на ЕС приема, че правото на Съюза не допуска работникът да загуби автоматично дните платен годишен отпуск, на които има право, както и съответно правото си на финансово обезщетение за неизползвания отпуск, дори да не е поискал да ползва такъв отпуск преди прекратяване на трудовото правоотношение.
Тези права могат да се погасят само ако работодателят действително е осигурил на работника възможността, например чрез предоставяне на адекватна информация, да ползва своевременно въпросните дни отпуск, което работодателят трябва да докаже.
Всъщност работникът трябва да се смята за по-слабата страна в трудовото правоотношение, се казва в съобщението на съда в Люксембург. Поради това той може да не е склонен да предяви изрично правата си спрямо своя работодател, тъй като, ако го направи, работодателят може да вземе мерки, които да се отразят неблагоприятно върху работника като страна по трудовото правоотношение. Въвеждането на периоди за допустимо прехвърляне на неизползван отпуск, както е в България, „не е съвместимо с целите, които въвеждането на правото на платен годишен отпуск преследва“. Тези цели са свързани по-специално с необходимостта да се гарантира, че работниците действително ползват почивка, за да се осигури ефикасна защита на тяхната безопасност и здраве.
Съдът на ЕС уточнява още, че изложените принципи са валидни независимо дали работодателят е от публичния сектор (какъвто е провинция Берлин), или е от частния сектор (какъвто е „Макс Планк гезелшафт“).
