До президента и министър-председателя на България.

Обръщам се към вас с молба да бъда освободен от задължението да внасям осигуровки за пенсия в НОИ и от половината от вноските си в НЗОК.

Ще се опитам да обясня за какво става дума.

Дори ако моята пенсия и здраве се разглеждат като „право“, аз имам свободата да не се ползвам от него в този му вид. Това не означава, че претендирам за връщане на средствата, които повече от 30 г. са внасяни от мен и моите работодатели в съответните държавни фондове.

Не искам и освобождаване от данъци нито като физическо лице, нито като собственик и управител на компания.

Съзнавам добре, че платените от мен през годините данъци „обществено осигуряване“ не са предназначени за осигуряване на моите старини. Затова и не ги изисквам.

Без да смятам спорадичната си работа лятно време като ученик (за да припечеля за текущи нужди) и оставяйки настрана хонорарите си до 1989 г. (от които са правени удръжки от „обществени“ фондове, които днес не съществуват), при съпоставими цени става дума за около 77 000 днешни лв, без да се смятат лихвите.

След като съм освободен от задължения и нямам претенции към НОИ, то и НОИ няма задължения към мен.

Въпросната сума на моите данъци „обществено осигуряване“ е равна на една пенсия от 250 лв, която може да бъде плащана някому в продължение на 280 месеца, т.е. 23 г.

Аз, разбира се, не съм сигурен, че тези пари са дори счетоводно налични в сметките НОИ. Електронният достъп до тях оставя съмнения, че в НОИ има правилен запис за това колко са моите вноски и от колко години са правени. Все пак ще събера наличната информация и ще набавя съответните документи с не особено прилично звучащи наименования, за да е ясно точно от какви задължения освобождавам „ДОО“-то.

Непосредствените ползи за НОИ от такова решение са поне три: дефицитът на НОИ ще намалее със 77 хил лв (ако правилно са водени сметките), отпада и трудният обществен дебат за експроприацията на тези средства и – за да провери своята облага от моя милост- НОИ ще внесе известен ред и корекции в част от сметките си.

Налице ще са и нематериални обществени ползи. Решението на моя особен случай ще покаже, че системата на НОИ и пенсионното дело в България не е солидарна в какъвто и да било смисъл на тази дума.

От библейската притча за втората риза и ближния, през апостол Павел (вижте например „До Тимотея“ I, 5-8 и17-19 и „Деяния на Апостолите“ II, 44-45) и Ибв Халдун до „Уикипедия“ (където са дадени значенията на множество славянски езици без българския) „солидарност“ означава взаимна, доброволна и устойчива общност на интересите. Българската пенсионна система няма нито една от тези характеристики.

Обстоятелството че някой, в дадения случай моя милост, доброволно се отказва и освобождава от нея със знанието на законодателя, ще покаже пътищата за промяна.

Това няма да промени човешката солидарност, хората, както и аз, ще продължат да се грижат за своите родители и близки.

Те се грижат и сега: работещите заделят 20-25 на сто от дохода си за такива цели. Изземвайки част от тези средства, правителството ги кара да избират между доброволната солидарност с близките си и изискваната насила грижа за непознати (като разходите за това непрекъснато се увеличават).

Обстоятелствата със здравните ми вноски са по-сложни.

През 2004 г. министерството на финансите публикува изследване на тема „Финансиране и управление на здравеопазването“. В него се посочва, че през 2002 г. публичните разходи за здравеопазване са 1,85 милиарда лева, а българските граждани са платили допълнително за здравни услуги по-голяма сума (1,852 милиарда лева). Не вярвам положението да се е променило много от тогава до сега. Гражданите плащат два пъти – през държавната НЗОК и самостоятелно. За разлика от пенсионната система средствата са налице.

Аз съм от тези, които плащат два пъти, без да ползвам – поради липса на време – значими средства от НЗОК; разходът на касата за мен би бил равен на времето на моя общо практикуващ лекар за няколко минути консултации по телефона на година. Между другото, не искам да издребнявам, но не мога да отбележа, че ако вие ползвате услугите на т.нар. правителствена болница, разходът за тази „услуга“ е частично финансиран от мен, защото аз там си плащам профилактичните прегледи.

Предполагам все пак, че поради лошо управление нуждите на здравеопазването изискват поне половината от моите вноски за отиват за бърза помощ, трудни за лекуване болести като рак и пр. Затова молбата ми е за 50% освобождаване от такива вноски. Но ми се струва неразумно да плащам данъци върху средствата, които сам инвестирам в своето здраве. Определена сума от моя облагаем доход, да речем до 20%, би трябвало да бъде освободена от данъци.

Не е тук мястото да обяснявам как ще се справя без НЗОК и НОИ, но съм сигурен, че ще се справя. Това, което искам, е държавата да не ми пречи.

Тези две искания, естествено означават и отказ от много други „права“. Например аз не искам да имам право на минимална работна заплата, на осигуряване по безработица, да работя 48 часа седмично (да имам съответния гарантиран отпуск, регламентирано работно време и пр.), на гарантирана пенсия след определена възраст (каквато и да е тя), на оплождане в епруветка или на платен отпуск по майчинство или бащинство.

Естествено, моето освобождаване от „права“ не може да стане с индивидуален акт. Вероятно това може да се случи с определен законов регламент, който обхваща всички случаи като моя. Той може да обхваща всички „права“, но някой може да реши да не ползва някое от тях, и то не завинаги, какъвто е моят особен случай, а за определен период от време.

Ако е нужно, могат да се пресметнат ползите от такова законодателство и да се сравнят с разходите. И аз бих могъл да помогна в това отношение на Министерския съвет, парламентарните комисии или президентската канцелария.

Например сигурно е, че дори временният отказ от минимална работна заплата и регулирано работно време ще увеличи печалбите на фирмите, ще създаде работни места, ще увеличи бюджетните приходи и ще освободи средства на фирмите за обучение на временно наетия или постоянния персонал. (След като изтече срокът за освобождаване от „права“, работодателят и работникът ще могат да договорят връщането им към тях.)

Нека накрая се позова на Мохамед, т.нар. закон шура: „Блажени са онези, които водят делата си чрез ваимно обсъждане.“

Оставам с уважение.

КРАСЕН СТАНЧЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА ИНСТИТУТА ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА