Аз бях причината да се разделим с момичето, което обичах повече от всичко на света.

Което исках да бъде моя съпруга и да стигнем до старостта заедно. По-точно моята ревност. Сега, след години, знам, че не съм имал повод да ревнувам, но тогава…

В младите ни години нямах никакво самочувствие. Завърших само механотехникум. Кандидатствах няколко пъти, но все не ми стигаше балът да вляза някъде. Примирих се и започнах работа на три смени в един от големите заводи на родния ми град. Тогава се запознах със Стела. Тя току-що бе завършила гимназия и се готвеше за университета – младо, хубаво момиче, на което усмивката не слизаше от устните.

Обичаше високите скорости и може би това ни сближи. Препускахме като луди с мотора ми. Тя се притискаше плътно до мен и крещеше от удоволствие, когато летяхме по пътищата. Беше открита, четях настроенията по лицето й – щом я видех, знаех какво се е случило. С мотора я заведох на кандидатстудентски изпити и там, в хотела, се любихме за първи път. Не беше девствена, но не пожела да ми каже нищо за мъжа преди мен.

В този момент за пръв път изпитах ревност. Сякаш една ръка сграбчи сърцето ми и го смачка. Причерня ми и не ми стигаше въздух. Каза, че било грешка от училище и ме помоли никога да не говорим за това. Съгласих се, но ревността се настани в сърцето ми наравно с любовта, дори на моменти я побеждаваше.

Стела стана студентка и аз много се гордеех с нея. Чувахме се всяка вечер, а в събота пътувах към гаджето си. Когато учебната година приключеше, тя се връщаше в родния ни град и нямаше по-щастлив от мен. Неусетно обаче момичето ми се промени.

Разбирах, че това е нормално – все пак тя се движеше в други среди, общуваше с колеги, с интелигентни хора, а аз си оставах на същото ниво. И макар никога да не показа някакво превъзходство над мен, ми беше някак чоглаво от това разминаване между нас. Само веднъж ме попита не искам ли и аз да стана студент, за да бъдем непрекъснато заедно.

Колко сляп бях тогава!

Така и не разбрах, че Стела е искала друго бъдеще за мен – да не блъскам на три смени, да бъда повече време, а аз го приех като знак, че се срамува от мен и от това, че съм най-обикновен работник.

Малко след този разговор жената на брат ми, загрижена да не остана стар ерген (тогава вече бях навъртял 27), ме запозна със своя приятелка – стабилна жена, архитект, малко по-възрастна от мен.

Милена беше спокойна и уравновесена, финансово независима и много опитна в секса. Още на първата ни среща успя да ме възбуди страхотно и не можах да устоя на чара й. Бях майсторски прелъстен, но тя го направи така, все едно аз водех играта.

След това брат ми и снаха ми продължиха да ме атакуват – Милена е готова за брак, за нея е по-важно не какъв е по професия съпругът, а това да обича семейството си и да се грижи за него. А Стела още е младо момиче, тепърва ще открива изкушенията на живота и като завърши, ще вирне носа си и ще ме зареже. Повтаряха ми това буквално денонощно!

В събота и неделя, когато ходех при моето момиче, правех всичко възможно да й докажа колко много я обичам, но усещах, че тя се затваря в себе си. Нещо се беше променило в нея и аз повярвах на думите на близките си, които ме обработваха непрекъснато.

Не си дадох сметка, че виновник за промяната й съм аз, с моите съмнения и изневяра. Стела беше усетила със сърцето си онова, което правех, когато бях далеч от нея.

След много безсънни нощи и съмнения накрая се предадох. Ожених се за Милена и дори не си взех сбогом с голямата си любов. Семейният живот ми хареса. Прибирах се при съпругата си, която винаги ме посрещаше с усмивка и облечена като за празник, а след вечеря ме даряваше със секс до премаляване. Първото облаче на хоризонта обаче се появи точно оттам.

Правехме секс като в „Кама сутра“,

но без любов. Липсваха ми нежността и ласките, с които бях свикнал след всеки акт. „Губене на време и лиготии“ – казваше Милена и ме оставяше на фантазиите ми. На десетата година от брака ни Милена настоя да си купим апартамент.

Не искаше повече да живеем при родителите ми. Пари имахме и тя се зае да открие подходящо жилище. Много скоро се озовахме в голям и удобен апартамент, който тя избра и подреди по свой вкус.

По него време се появи и манията й по фотографията. Апартаментът ни е в края на коридор, който ние остъклихме, и там съпругата ми си направи фотолаборатория. Нито веднъж обаче Милена не ми показа какви снимки прави. Смееше се, че като дойде моментът, ще ме изненада.

Децата казваха, че майка им прекарва доста време там и на мен ми стана интересно какво пък толкова крие от мен. Любопитството ми се изостряше все повече, но не питах. За рождения ден й подарих едноседмична екскурзия до Виена и Лондон. Пратих децата при родителите ми и щурмувах тайнствената стая.

Вместо фотолаборатория видях поставка с мощен бинокъл. Погледнах там, накъдето беше насочен, и едва не паднах.

Съпругата ми шпионираше семейството на моята Стела!

Гледах и не вярвах на очите си. Близо година бях живял срещу единственото момиче, което съм обичал, и дори не подозирах за това. Не я бях срещал, може би защото продължавах да работя на смени, защото входът ни беше от другата страна на техния блок или защото просто Бог не беше решил да ни срещне.

Тя седеше на терасата, седнала с книга в ръка и четеше. Облечена беше с някакъв анцуг, поизносена блузка, косата й защипана с шнола. Къде-къде по-елегантно се носеше моята съпруга, но лицата им бяха несравними. Години наблюдавах Милена и никога не разбрах какво мисли и чувства, а по лицето на Стела можех да разбера романа, който четеше тя .

После се прибра съпругът й. Тя повдигна глава към него, любовта изгря в усмивката й и аз се сринах. Дадох си сметка, че доброволно се отказах от нещо толкова скъпо!

Не спах цялата нощ. Чудех се защо Милена е купила апартамент до дома на Стела. Може би се наслаждаваше на това, че жената, която обичам, никога няма да стигне нейната класа. Едва ли някога ще разбера това. По-страшна беше ревността, която ме превзе.

Представях си какво правят в леглото Стела и мъжът й и исках да се втурна у тях. Да убия първо него, а след това и нея.

От тази нощ живея сякаш в ада. Не знам докога ще издържа. Очите ми са все там – в трите прозореца и двете тераси, а сърцето ми е в апартамента срещу нашия.

Добри