Проектът за изграждане на нови ядрени мощности в България не може да стане без участието на държавата, но и да го финансира само правителството е абсурд.

Това каза днес зам.-председателят на парламентарната комисия по енергетика Валентин Николов пред участниците в международната конференция по ядрена енергетика, която се провежда край Варна, цитиран от БТА.

Досега позицията на ГЕРБ и премиерът Бойко Борисов бе, че проектът трябва да бъде частен и без намеса на държавата във финансирането и задължителното изкупуване на електроенергията.

През 2021 г. влиза в сила нова Директива, която ще наложи нови референтни стойности за вредните емисии във въздуха, които нашите топлоцентрали не могат да изпълнят, допълни Николов.

Пред участниците във форума той представи разчет колко би струвало изграждането на нови ядрени мощности. Цената за два реактора би била около 10 милиарда долара. По думите на Николов крайната цена на произведения ток от такава мощност би достигнала 71 долара за мегаватчас, при настояща стойност 70 лева. Товарът върху потребителите би могъл да бъде смекчен с помощта на Фонда за енергийна сигурност, каза Николов.

Вчера Богомил Манчев обяви, че централата в Белене ще струва 10 млрд. евро и се е оскъпила през последните години с около 20%. Имало руски и китайски инвеститори.

Николов уточни, че докато новите мощности бъдат изградени, ще приключат договорите с топлоцентралите „Марица“, както и с вятърните централи. Това ще освободи ресурс от над 100 милиона лева, с който може да разполага фондът, каза Николов.

Той допълни, че ако новите мощности бъдат построени на площадка „Белене“, проектът ще поскъпне допълнително с около 2 милиарда долара. По думите му, другият вариант е да се ползва съществуващата инфраструктура в АЕЦ „Козлодуй“.

Двата реактора, които България плати, ще пристигнат у нас през август или септември, каза още Николов. Според него не съществува въпросът дали те ще заработят, а само къде. Той допълни, че интерес от инвеститори за реализацията на такъв проект има, но все още не е изчистена българската оферта към тях.

Според Николов участието на частен инвеститор в такъв проект е напълно допустимо и за такова няма законови пречки.

Българската и руската страна все още не са се разбрали колко ще струва консервацията на оборудването за АЕЦ Белене. Една от причините е високата цена, която искат руснаците, каза изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг Петьо Иванов.

Колегите от НЕК преговарят с руската страна. Още не мога да ви кажа, защото няма окончателна договорка. Дори оборудването, което вече е тук, да беше в Русия, то пак щеше да стои по същият начин. Не бива да имате притеснения, дали се съхранява коректно. Оборудването, със сигурност, се съхранява в нормални условия, каквито са изискванията на заводите производители, допълни той.

Директорът на руската компания Росатом за Централна Европа Вадим Титов също подчерта, че не са приключили преговорите за цената на консервацията на оборудването.

Колегите от “Атомстройекспорт“ водят разговори с НЕК, от които няма конкретен резултат. По тази причина аз не мога да коментирам условията и цената, тъй като те са в процес на обсъждане, каза Титов.

Обратното броене за българската енергетика започна, допълни Иван Генов, член на парламентарната комисия по енергетика. Според него е наложително да бъде приета Енергийна национална стратегия, която да набележи конкретни мерки за бъдещето на сектора и обезпечаването на страната с енергия.

Според Генов за целта обаче първо е необходимо да се постигне политически и обществен консенсус.