– Още като бях малък , дядо ми казваше , че сутрин мъжът има две задължения:

Първо , да целуне жена си и да й направи комплимент ,и второ, да разсмее семейството на закуска.

„Понякога жената няма да иска целувка и ще се дърпа , но ти ще я гониш. Отстъпиш ли веднъж , ще се случва пак и пак , и ще става все по-често и все по трудно да я догониш.

Ще има моменти и когато ти няма да искаш да я целунеш. Но както и нивата, и ковачницата, и добитъкът, така и жената има нужда от постоянство. Ще я целунеш.

После ще ѝ направиш комплимент. Дори да е: „Ох , колко ти отива точно това черно под ноктите!“ и едва тогава ще отидеш при семейството.

После на закуска ще разсмееш всички. Ама всички. Ще им говориш глупости , докато им светнат очите. Ще им казваш колко е хубаво, че имат вчерашна салата между зъбите, ще говориш за прекрасната виелица навън или за любимия ти прах от полето.Ще ги накараш да се засмеят.

И едва тогава ще започнеш деня си. И каквото и да ти донесе този ден, дори и някой да не доживее вечерта, ще знаеш, че жената ти е целуната, а децата – усмихнати. И така ще останат в спомените ти. (съветите от дядото на прадядото)