Днес Православната църква отбелязва Неделя на прошката или Сирни заговезни.

Датата на празника е подвижна – той се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, а след него – от утре, започва Великият пост.

На днешния празник християните искат прошка от своите ближни и се подготвят да встъпят в „дните на светлата” печал – 49-дневния пост преди най-големия празник Възкресение Христово.

На този ден се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Мат. 6:15) Традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили. На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате..“ – „Господ да прощава, простен да си!“, е задължителният отговор.

Вечерта в църквата се извършва „ритуала на прошката”.

Характерни обичаи за празника са „хамкането“ и Сирнишките огньове.

На червен конец се завръзва и се спуска от тавана – парче бяла халва, варено яйце и въглен. Най-възрастният мъж в семейството завърта конеца и всеки член на семейството около трапезата се опитва да хване халвата или яйцето само с уста без да ползва ръце. Веднага след хамкането конеца се пали, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори се гадае за здраве.

В някои райони на България чрез паленето на конеца се гадае и за бъдещата реколта, плодовитостта на добитъка или за предстояща женитба. В Ловешко конецът се поставя на гредата на тавана или се заравя в нивата. В други случаи се поставя пред домашната икона за здраве.

Яйцето или въглена в някои случаи се слагат в ярема на добитъка за здраве.

Сирнишките огньове се палят от момчета и ергени, като се използва „мамуляк“ (слама от царевица) и „черешовина“ (кори от черешово дърво). Огънят се прескача от всички.

Дните на поста са предназначени за размисъл и усъвършенстване на християнското достойнство на човека и за все по-пълното приемане и уподобяване на Христовия образ.