„Обещаха ми доходна работа в Швейцария, а там ме накараха да проституирам“, казва една българка, станала жертва на безскрупулни трафиканти на хора.

Днес търговията с хора е по-печеливша от бизнеса с наркотици и оръжия.

От години насам търговията с хора носи значително по-високи печалби, отколкото търговията с наркотици и оръжия. А България и Румъния са двете европейски страни, които „произвеждат“ най-голям брой жертви на трафик на хора.

В статия по тази тема швейцарският ежедневник „Нойе Цюрихер Цайтунг“ посочва, че в България редица престъпници и трафиканти на хора се възползват от корупцията и правната несигурност в страната и измислят все по-перфидни методи за примамване на жертвите си. Според изданието, една от най-печелившите „бизнес-идеи“ на безскрупулните престъпници била да предлагат на бедни, необразовани и дискриминирани българки, много от които представителки на малцинствата, добре платена работа в чужбина, която впоследствие се оказва принудителна проституция, пише Дойче Веле.

Няколко конкретни примера

Швейцарският вестник разказва за една млада жена от България, която била омъжвана принудително на няколко пъти с цел „съпрузите“ да получат разрешително за престой в ЕС. За тази цел „женихите“ били готови да плащат огромни суми – но не на жената, а на трафикантите, които я докарали. „Какво са вършели трафикантите с нея, а и т.нар. съпрузи, на които тя е осигурявала право на престой по време на дълголетната мъчителна одисея из различни страни, можем само да се досещаме“, пише журналистката Бригите Хюрлиман и добавя, че младата, красива жена, с която тя се е срещнала, междувременно е заприличала на истинска развалина.

Факт е, че колкото по-големи са печалбите от трафика на хора, толкова по-жестоки стават и методите на експлоатация. Според данни от „Глобалния индекс за робството“ за 2016 година, цитирани от германската информационна агенция КНА, над 45 милиона души в света живеят като роби – те са жертви на различни форми на експлоатация – принудителна проституция и принудителен труд, сексуална експлоатация на деца и др.

Авторката на статията в „Нойе Цюрихер Цайтунг“ разказва и друг класически случай: жертвата е млада жена от България, майка на две деца, от ромското малцинство. Мизерията и липсата на шансове за работа я накарали да повярва на своя близка, която й обещала доходна работа в чужбина. В конкретния случай – в Швейцария, където ѝ било казано, че ще бере банани и портокали… На учудения поглед на швейцарската журналистка младата жена отговорила смутено с признанието, че никога не била ходила в чужбина, че не говорела чужди езици и че не е имала никакво понятие къде се намира Швейцария, камо ли пък познания за нейния климат. В крайна сметка жената била принудена да проституира в различни швейцарски градове, из които била разкарвана от български сутеньори.

Разбира се, не всички жертви попадат в този бранш. Много хора биват принуждавани да просят и крадат по улиците на големите западноевропейски градове – особено деца и хора с недъзи. Други пък са подложени на принудителен труд в унизителни и робски условия. А трафикантите нерядко се отправят със своите жертви към Швейцария, посочва авторката на „Нойе Цюрихер Цайтунг“ и допълва, че поради този факт страната се ангажира с разностранна помощ, включително и в самата България.

Помощ за България отвън

Сумата, която швейцарското външно министерство заделя за различни проекти за превенция и интеграция на ромите в българското общество, според швейцарското издание, възлиза на близо 2,2 млн. швейцарски франка. Основно тези пари се отделят за нуждите на образованието – за изграждането на училища в ромски квартали, въвеждането на дуално професионално обучение по швейцарски образец и др.

Други западноевропейски държави също се ангажират с помощи, които да подобрят шансовете на ромите в България. Организациите на католическата „Каритас“ например инвестират в някои училища за ромски деца. Надеждата е, че така ще се повиши поне образователното ниво на идните поколения роми, пише австрийското издание „Дер Щандарт“ и посочва, че рискът за бедност, пред който са изложени българските деца, е 45,5% – доста по-висок от средното ниво в ЕС – 27,7%.

Авторката на „Нойе Цюрихер Цайтунг“ е включила в статията си и наблюдения на прокуратурата в Бургас, според която напоследък има обезпокоително нарастване на случаите на търговия с български бебета. Бременни българки обикновено се извеждат в съседна Гърция, чийто либерален режим на осиновяванията примамвал търговците на хора. Предполага се, че ромските жени са основните жертви на подобни нелегални практики. Някои от тях се съгласяват да продадат децата си, но обикновено биват измамени за цената.

„За равноправие и равни шансове на ромите в България не може да става и дума“, констатира Бригите Хюрлиман, която споделя и впечатленията си от посещение в бургаския, предимно ромски, квартал „Победа“, където безработицата възлизала на около 80%.