„При Тато беше по-добре“ – биха казали поне половината българи, особено от по-възрастните поколения. Всички факти и статистики доказват обратното, но въпросното жилаво убеждение произхожда не от фактите, а от чувствата.
Коментар на Александър Андреев:
Голяма част от хората в България се чувстват излъгани и огорчени, но най-вече – ограбени. Не че някой им е ограбил телевизора „Опера“ или нарязаните вестници във външния нужник /все битови маркери на Татовото време/ – ограбили са им усещането за равенство и справедливост /РиС/. Така е. Но обърнете внимание – ограбили са им усещането, а не самите равенство и справедливост. Защото в НРБ също нямаше РиС.
Без да навлизам в подробности, ще припомня само привилегиите, корекомите, специалното снабдяване и западните автомобили на партийно-държавните елити /изброяването е дълго/, както и факта, че чак до 1975 година два милиона българи живеят в истинска бедност – без водопровод, канализация, баня и тоалетна, без електроуреди, с печка на въглища и минимално количество мебели. Тази картина, която добросъвестно възстановяват изследователите на социализма в България, не прилича на общество, където царят РиС. Тогавашната идеология обаче по генетичен код беше длъжна да твори РиС, тъй че на фактически празното им място просто издигаше лозунги, трибуни и потьомкински села. Но хората са забравили всичко това, а критичността им към НРБ обикновено се изчерпва с благодушното „бедничко беше, ама за всички“. И никой не се сеща за най-важното – колко несвободна страна беше НРБ.
Българите – най-нещастни
Днес близо 75 процента от българските домакинства имат тоалетна и баня, също толкова притежават канализация, а около 95 на сто имат водопровод. Почти 100 процента притежават телевизори, хладилници и готварски печки, а около половината от българските домакинства имат компютър и автомобил. Това на свой ред не звучи като „бедност“, особено ако го сравним с условията на живот за три четвърти от останалото човечество. Знам, че статистиката не може нито да нахрани гладен човек, нито да разведри най-нещастното /пак според същата тази статистика/ население в ЕС – българското. Знам също, че голяма част от това население /огорченото, излъганото и ограбеното/ постепенно се скупчва около няколко прости и на пръв поглед убедителни извода за произхода на неволите си.
Те звучат горе-долу така: Държавата е разграбена. Политиците, капиталистите, Европейският съюз и НАТО изпиват кръвта на народа. За останалото са виновни геополитическите заговори за съсипването на уникалната българска нация, култура и държава. И т.н. Тези обяснения задължително заобикалят два много важни въпроса. Първо: От какво точно да произтече по-голямото богатство на България? Какво произвежда страната освен собствената си уникалност? И второ: Дали пък самите огорчени, излъгани и ограбени не носят част от отговорността на дереджето си?
Кой ни е крив?
Такива въпроси не се задават, защото са цинични, арогантни и манипулативни – чувам обичайния възмутен коментар. И още: „Сит на гладен вяра не хваща“. Добре, ето тогава един пример: Х, който не е непременно гладен, но се чувства ограбен и излъган, държи на маса огнена реч срещу корумпираните български елити. Отпива глътка ракия и без преход преминава към разказа си за това как миналата седмица се спазарил с местния кмет за едно строително разрешение или пък да си купи на безценица малка горичка. Ще кажете, че Х не е типичният пример. Но нима същите тези корумпирани елити биха се появили без помощта на многобройните хиксове?
Не, днешна България не е най-доброто място за живеене. Но онази България преди 1989 беше още по-лошо място. Слава Богу, тя не може да бъде възстановена. За съжаление няколко политически партии и най-кресливата част от интернет-форумите се опитват да възстановят парчета от някогашната НРБ: да отменят представителната демокрация, да вкарат капиталистите в затвора, а ромите и всъщност всички небългари – където им е мястото, да скъсат с прогнилия Запад и да възстановят някаква първобитно-общинна справедливост /+равенство/. И доста български избиратели очевидно вярват, че такава Изналудничава концепция може да сработи – видяхме го на последните избори.
Източник: http://www.dw.com/