Нова теория, наречена „теория на хилядите мозъци“ предполага, че ние не формираме единен комплексен модел на света, а постоянно синхронизираме работата на много отделни модели, съобщава MedicalXpress.
По-висшите мозъчни функции се изпълняват от неокортекса, а при хората той нараства в големи гънки. Тук се извършва анализа на сетивната информация и съзнателното мислене, формират се моторните команди и речта. Предполага се, че неокортексът работи чрез създаване и постоянно актуализиране на модел на заобикалящия ни свят, обектите, хората и „Азът“.
Невроучените са натрупали огромно количество подробни фактически знания за мозъка, но засега не съществува обединяваща теория за това какво е интелигентността и как я създава мозъкът.
Новата теория за функционирането на човешкия мозък бе изложена наскоро от Джеф Хокинс (Jeff Hawkins) и неговите колеги от компанията Numenta, която е специализирана в разработването на системи за изкуствен интелект, които възпроизвеждат устройството на живия мозък. В тяхната статия в списание Frontiers in Neural Circuits изследователите от Numenta описват широка рамка за разбиране на това как работи неокортексът.
Теорията на хилядите мозъци (Thousand Brains Theory) приема, че всяка област на неокортекса формира свои собствени пълни модели на обектите, а връзките им позволяват да работят едновременно, формирайки илюзията за цялостно възприемане на света.
Ключовата информация, описана в статията, се отнася до тип неврони, наречени мрежови, решетъчни или грид-клетки (grid cells). Мрежовите клетки съществуват в по-старата част на мозъка, в енториналния кортекс, който играе роля в пространствената ориентация и формирането на паметта. Те образуват шестоъгълни структури и се активират в зависимост от движението на животното в една въображаема пространствена решетка, отразяваща неговата позиция и ориентация (през 2014 г. Нобеловата награда бе присъдена за откриването на този механизъм).
Хокинс и неговите съавтори предполагат, че подобни структури могат да присъстват в неокортекса и че всяка от тях формира собствени модели на възприеманите обекти. Тези „кортикални грид-клетки“ проследяват местоположението на вашите сензори, докато се движите спрямо околните обекти. Авторите предполагат, че кортикалните грид-клетки позволяват на неокортекса да изучава моделите на обектите, както по-старата част на мозъка създава карта на средата.
A – обикновено сетивният орган последователно възбужда областите на кората, които анализират информацията, идваща от него и формират модели на обекта. В – отдалечените връзки позволяват различните модели (например визуален и тактилен) да работят заедно, образувайки цялостно изображение (например чаша в ръка) / © Numenta Inc.
Всъщност кората на главния ни мозък е организирана в групи от стотици неврони, комбинирани в многопластови вертикални колони.
„Колоните в соматосензорния кортекс могат да проследят позицията чрез тактилните свойства на даден обект“, продължават авторите, „а колоните в зрителната кора могат да го проследят визуално“. Теорията на хилядите мозъци приема, че цялото множество от такива модели съществува паралелно в неокортекса и далечните връзки между невроните правят възможно синхронизирането им. Основата на работата на неокортекса не е йерархично формиране на единен модел на заобикалящия свят, а сложни мрежови взаимодействия между множество „малки” модели.
Последици за изкуствения интелект (AI)
Новата рамка на Numenta за това как мозъкът създава интелигентността може да предложи пътна карта за бъдещето на AI. Много водещи изследователи на изкуствения интелект заключават, че мрежите за дълбоко обучение имат сериозни ограничения и че са необходими нови подходи. Теорията на мозъка на Numenta се различава рязко от днешните техники на изкуствения интелект. От Numenta са убедени, че теорията за хилядите мозъци, която включва способността да се представя композиционна структура, която се учи чрез движение и интегрира знанията през сензорните режими, ще се окаже окончателната рамка за развитието на изкуствения интелект и роботиката.
Източник: OFFNews
