Във всяка страна от услугите на проститутки се ползват различен брой мъже, независимо дали е противозаконно или не.
“Според досегашните научни познания, няма определена социална характеристика, която да отличава мъжете, които ходят на проститутки, от останалите,” казва културоложката Сабине Гренц от Хумболтовия университет в Берлин. Тя е интервюирала редица клиенти на проститутки и неотдавна публикува поредното издание на книгата си „Тайната страст. За консумацията на сексуални услуги”.
Според нея любителите на платената любов произлизат от всички обществени слоеве – борсови посредници, шофьори на камиони и учители.
„Много мъже искат да докажат идентичността си на хетеросексуални мъже,” твърди Гренц.
Този, който си купува любов обаче, не иска да бъде харесван само заради парите, а и заради човешките и сексуалните си качества. За него значение имат не само коитуса и фелациото – той търси близост, разбиране и реализация.
Английската социоложка Джулия О’Конъл Дейвидсън от университета в Нотингам вижда нещата по съвсем различен начин. Тя не счита, че клиентите на проститутки си купуват любов, за да лекуват психическите или сексуалните си проблеми. С това само се прикриват истинските мотиви. Много от тях искат да си отмъстят на жените и да ги контролират – дори и да твърдят обратното.
Редица експерти, занимаващи се с проституцията, считат, че клиентите на проститутки са съвсем нормални, склонни към романтика, но се са доволни от любовната игра с партньорката си.
Според социолога от Бремен Удо Герхайм има романтични любители на проститутки, които робуват на илюзията, че могат да изградят истинска и базирана на доверие връзка с проститутка. Той е определил два типа мъже. Едните са жизнерадостни хедонисти, които изживяват фантазиите си под светлината на червените фенери, а другите – разочаровани, за които сексът с проститутка има „компенсаторна функция”.
Тази типология напомня на систематизацията на психолога Дитер Клайбер от Свободния университет в Берлин, съставена преди повече от десет години. Той интервюирал 598 мъже-любители на платената любов и установил, че най-често се среща типът романтичен клиент, който преследва традиционния идеал за любовта и търси интимност и близост.
„Тези мъже изграждат емоционални връзки с проститутките,” казва Клайбер. Във въпросника те са се съгласявали с твърдения като „мога да си представя, че проститутката, при която ходя, ми е съпруга”.
Много специалисти отхвърлят образа на клиента на проститутките като нормален човек, за когото жриците на любовта са един вид сексуална терапия. Те се позовават на случващото се в Интернет, където зад анонимността на световната мрежа мъжете се изразяват доста по-различно, отколкото в разговорите с научните работници.
Някои от клиентите на проститутките наричат в мрежата жените „материал”. Други описват фантазиите си, които са унизителни и презиращи жените.
„Подобни изказвания не могат да се чуят в интервютата ми с мъжете, които ходят на проститутки,” казва Гренц.
Възможно е причината за това да е, че в директните разговори мъжете отговарят според социалните очаквания и съставят за себе си образ, който е обществено приемлив, пише e-vestnik. Затова и познавателната стойност на подобна изследователска техника е ограничена – особено когато броят на интервюираните е толкова нисък, че не могат да се направят обобщения.
Източник: Fakti.bg
