Разведена съм и имам две деца – в пети и седми клас, които отглеждам сама. Баща им не плаща издръжка, защото е безработен, и въобще не се интересува от тях.

Продавам билети за градския транспорт на една голяма спирка. Работя и на още две места – чистя входа в съседен блок и апартамента на едни богати хора.

Опитвам се да не лишавам дъщерите си от нищо – имат и телефони, и компютър. Не са останали гладни и необлечени.

Преди седмица се случи нещо, което много ме разстрои. Плаче ми се и ме боли, защото разбрах, че голямата ми дъщеря се срамува от мен.

Един ден я видях на спирката, където е моят павилион, с няколко нейни съученички. Зарадвах се и й помахах с ръка, а тя не само че ми обърна гръб, ами побърза да се отдалечи с момичетата, за да не ме видят.

Вечерта я попитах защо го направи, а тя ми заяви, че родителите на другите били лекари и бизнесмени, срамувала се, че аз съм продавачка на билети.

Опитах се да й обясня, че няма срамен труд и благодарение на моята работа има какво да ядем, но тя дори не пожела да ме изслуша. Сложи си слушалките в ушите и наду музиката.

Не знам какво да правя с това момиче. Страхувам се, че ще повлияе и на сестра си. Надявам се да получа съвет.

Румяна / prekrasna.bg