Николай Колев – Босия е точно на 50-тия ден от гладната си стачка.
Общественикът, който иска оставка на министърът на транспорта Ивайло Московски и разпускане на Народното събрание заради корупцията при издаването на шофьорски книжки, говори пред Actualno.com за състоянието си.
– Г-н Колев, преди дни бяхте в Правителствена болница. Какво е състоянието ви в момента, на 50-тия ден?
– Съгласих се да отида в болницата, за да си направя един експеримент. Беше ми ясно, че тези, които са пратени да ме лекуват, се опитват да ме изкарат симулант. Исках да проверя дали е така. И те точно това се опитаха да направят!
В прессъобщението на Правителствена болница – това впрочем би трябвало да е станало по поръчка на Борисов – пише, че състоянието ми е „задоволително“. А няма нито едно лекарско заключение, което да дава основание за това. Пиарите на болницата са ми поставили диагнозата, разбирате ли? А всъщност имам възпаление на перикарда, както и на панкреаса, за бъбреците да не говоря, за черния дроб да не говоря също. Един от лекарите изготви доклад за всички тези проблеми, но те не го взеха предвид.
– Всъщност как функционирате в момента?
– Може би най-зле са бъбреците ми. Реално качвам килограми в момента, понеже не мога да изхвърля водата от тялото си. Пия по литър и половина, а освобождавам по 100-150 грама. А в болницата дори не отчетоха това.
– Би трябвало да разбирате, че исканията ви – оставка на Московски и разпускане на НС, няма да бъдат удовлетворени. Най-много да има малък шанс за първото. Защо тогава продължавате, не е ли това самоубийство?
– Аз съм си изчислил всички неща. Аз знам, че в момента тълпата никога няма да ме разбере. Твърде много хора са колебаещи се, бавни са. Но аз гледам от позицията на бъдещето, само бъдещето ме интересува. Саможертвата е нещо с дълготраен ефект. След време ще се появят едни нови млади хора, ще видят, че живеем лошо, ще поискат да направят нещо. Аз мисля за тези бъдещи млади хора, не за статуквото в момента.
Да не си мислите, че Исус Христос е бил сигурен, че след това, което прави като саможертва веднага всички ще се събират и нещата ще потръгнат моментално. Били са необходими поколения и векове. Но само така се изграждат ценности. Не се правя на Христос, но и той е бил хулен, осмиван, подиграван, прочетете Евангелията. Единственото, което искам е властта да се съобразява с общественото мнение. И да има общество с ценности.
– Това е така, но как го обяснявате на роднините си?
– Те са объркани, защото и те не могат да разберат, че това, което го правя, го правя и за моите деца, и за другите деца, и за внуците, и за правнуците. Целта ми не е Московски или някакво шибано народно събрание, разбере. Целта ми е онзи бавен, мъчителен и съмнителен процес по изграждане на ценности.
– Нарекохте го съмнителен – и то с основание. При всички тези съмнения струва ли си да се умира?
– Да, това напълно ме устройва.