В пловдивската болница „Свети Георги” работи един по-различен лекар. Пак е в бяло, но има четири крака – той е кучето Мони. Всяка седмица то посещава децата в онкологичното отделение. Оказва се, защото Мони не е обикновено куче – то е терапевтично куче.

Свикнали сме в болницата да виждаме тъжни лица и да усещаме невидима болка. Особено, ако влезем в отделение за онкоболни деца. Тук, в болницата „Свети Георги” обаче, няма да срещнете това.

Причината? Един доста необичаен лекар – пак в бяло, но не лекува с лекарства. Тя се казва мадам Фльор де Мон Шмитфийлд Беар или за кратко Мони. Идва на визитация веднъж седмично и е част от терапията на децата като Наско. Той има тумор. Тук е от месец и е на химиотерапия. „Забравям за системите, за лекарите и за това, че съм болен”, разказва Наско пред Нова телевизия.

Това е целта на Мони. Тя е терапевтично куче. Породата бобтейл отдавна е позната по света – такива кучета помагат на тежкоболни пациенти. „Има научни данни, че това лечение подобрява психосоматичния статус, намалява усещането за болка. Напрежението, депресията, гневът, умората са значително подобрени след таква терапия. Така, че ние правим това, което хората правят по света”, обяснява проф. Иван Иванов.

„Весело е. Виждам го за втори път”, казва Наско.

Зад всичко това стои Велислава Костадинова – собственичката на Мони. „В чужбина тези кучета много успешно се ползват в работа с болни деца, деца с увреждания, за хора с физически увреждания. И решихме, че има възможност да бъде тя полезна по някакъв начин, а не да е кучето, което лежи на дивана”, разказва Велислава Костадинова – собственичката на Мони.

Точно преди Коледа миналата година Велислава дошла в болницата и предложила да води Мони. „Ние сме трогнати от нейния жест и от това колко системно и устойчиво тя успвява да поддържа тази терапия. Това е първият случай, доколкото знам в България да има такава установена трепария”, добавя проф. Иван Иванов.

Защото за тях болницата няма да е само системи, лекарства и болка.