Адриан Картон ди Виарт e „безсмъртният“ войник, участвал в шест войни и безброй битки в продължение на 50 години.
Белгийският аристократ оцелява след единадесет тежки наранявания – води пехотни войски на три континента, преживява две самолетни катастрофи, стрелян е в главата три пъти, губи око, ръка, бял дроб…, но доживява, за да прекара старините си в голямо имение с жена два пъти по-млада от него.
Ди Виарт се ражда на 5 май, 1880 година в Брюксел. Произхожда от аристократично семейство откъм бащина линия, а майка му е ирландка. Когато той е едва на шест години тя умира, а семейството му се мести в Кайро. Баща му се жени повторно, а мащехата му го праща във възпитателно училище в Англия.
Постъпва в колеж, но не след дълго избухва Втората Англо-бурска война и пътят му го отвежда другаде.
Стартиралият конфликт между британци и холандци в Южна Африка го сварва едва на 20 години, но това не му пречи да зареже образованието си и да се присъедини към британската армия, представяйки се за 25-годишен. Скоро след това е застрелян в корема и изпратен обратно в Англия.
Не след дълго обаче отново се присъединява към контингента в Южна Африка и е повишен във втори лейтенант. Холанците са победени през 1902-а, а самият той получава британско гражданство след войната.
Първата световна война заварва Ди Виарт в Британска Сомалия. Там той се сражава срещу религиозното народно опълчение на дервишите, борещи се за своя собствена държава срещу силите на Великобритания, Италия и Етиопия.
На 17 ноември, 1914-а, Ди Виарт и неговият камилски корпус атакуват един от фортовете на дервишите, но безуспешно. Защитниците застрелват „безсмъртния“ в главата два пъти. Вадят едното му око, отнасят част от лявото му ухо, но така и не успяват да го убият. Награден е с медал за специални заслуги.
Редицата наранявания обаче не плашат Ди Виарт, а напротив – те го удовлетворяват и окуражават още повече. Завръщайки се в Англия, той заявява, че иска да замине за Западния фронт, където според него е „истинското сражение“.
По време на Втората битка при Ипер (1915) артилерийски залп разкъсва лявата му ръка. Полевият доктор му споделил, че може да спаси част от крайника, но Ди Виарт не бил особено притеснен – дори отхапал два от пръстите си, опитвайки се да се отърве от болката. В последствие ръката му била ампутирана изцяло.
Вече в ролята на подполковник, Ди Виарт се сражава и в битката при Сома (1916), една от най-мащабните по време на Първата световна война и в човешката история изобщо. От 2-и до 3-и юли той удържа позициите си, въпреки, че е превъзхождан числено. И тук не жертва малко – губи част от черепа си, наред с тежка рана в глезена. Награден е с най-престижният военен орден на Великобритания – „Викториански кръст“.
Нещата обаче не приключват дотук. В битката при Пашендейл (1917) е застрелян в хълбока, а остатъка от лявото си ухо губи в битката при Арас (1917). Наред с това е застрелян още веднъж в крака.
Въпреки всичко това, накрая Ди Виарт казва: „Ако трябва да съм честен, войната ми допадна“.
След това „безсмъртният“ изпълнява различни мисии за Великобритания в Съветско-полската война, Полско-украинската война, Полско-литовската война и Втората световна война. Премеждие след премеждие той оцелява. Оцелява при свален самолет над Литва, при кавалерийска атака на руснаците над влака, в който пътува за Варшава и при още куп други случаи.
През Втората световна война достига ранг генерал-лейтенант и става личен представител на самия Чърчил. Оттегля се завинаги от военното дело през 1947 година на 67-годишна възраст. Прекарва старините си в охолство в Ирландия, където умира от естествена смърт на 5 юни 1963-а.
Източник: fakti.bg
