По някакъв странен и зловещ начин Нели, която се задуши в съня си, е успяла да предскаже смъртта си със снимка. Последната й профилна снимка във Фейсбук, която слага дни преди да умре, показва спящ мъж и жена.

Харизматична, жена с вътрешна красота, която те озарява – така я описват всичките й приятели. Смъртта на младите съпрузи Нели и Емилиян потресе цялата страна и заради нелепия начин, по който си отиват. Още по-тъжното е, че заедно с тях си отива и нероденото им дете. Снимката, която Нели публикува на профила си във Фейсбук, е като пророческа:

Нели и Емилиян гостуват на хора, които са срещнали случайно край великотърновското село Хотница. Те ги канят да преспят у тях и през нощта младата жена и съпругът й се задушават от газовете, които влизат в стаята от печката.

Дни след смъртта на Нели приятелите й продължават да се питат дали това наистина е тя и никой не може да повярва, че усмихнатото, красиво младо момиче вече не е живо. Може би, защото носи със себе си невероятна харизма и до последно не спира да споделя щастието си с другите.

Когато сключват брак през септември, Нели и Емилиян молят приятелите си да не им носят подаръци. Вместо това да купят или донесат детски книги, с които да направят дарение на нуждаещи се. Тогава невероятната история на двамата влюбени влиза в новините. И никой не предполага, че щастливата приказка ще има пренаписан и зловещ край.

Нели е известен фотограф, който се впуска и в каузи. Последната й е да участва в проект, който да покаже снимки на деца със синдрома на Даун, както ги нарича тя – децата слънца.

А ето как описва лятото си, последното лято, в което са се оттичали дните й:

„Лятото е хамак. Венец на главата на момиче. Дървен кей. Домашна лимонада. Пясъчен дворец. Бебе в леген на тревата. Шарен пояс. Сапунени мехури. Прости мисли. Къси изречения. Песъчинки в леглото. Лунички. Коса, която съхне под слънцето. Топла кожа. Солена кожа. Докосване на топла кожа под хладни чаршафи. Кошница за пикник. Любов в купа сено. Цъфнал трендафил. Човекът с латерната в Стария Пловдив. Вечният гайдар в Несебър. Рибарска лодка. Каравана. Таратор. Брускети с босилек. Мента с тоник. Боса нова и фадо. Картичка от гръцки остров. Падащи звезди. Радио на батерии. Варене на сладко. Карти под асмата. Черги в реката. Прясно козе сирене. Розови домати. При баба и дядо на село. Улична глъч до късно. Лятото е безкрайност. Л като любов и Ято като полет. Безвремие. Без бряг…“