Недостиг на нискоквалифициран персонал надува до космически стойности заплатите на кадрите със средно образование.
Така бизнесът предлага възнаграждения между 2000 и 3000 лева на трактористи, а сервитьори в сладкарници заработват на месец по 1700 лева, показа проверка на „Монитор“.
Често поне два пъти по-малко изкарват висшистите, които работят като учители например, и вземат малко над 700 лева.
„Няма адекватно обяснение за това, че учители и лекари получават обидни пари за своя труд, имайки предвид, че позициите, които заемат, са отговорни – едните възпитават и обучават, а другите лекуват“, коментира Калоян Беличовски от компанията за набиране на персонал „Менпауър“. Основната причина била недостигът на кадри със средно образование. Освен това физическият труд се ценял повече, отколкото умственият.
Въпреки високите заплати, които получават механизаторите на селскостопански машини, отливът на персонал с всяка година става все по-осезаем. Причините са две – първата е сезонният характер на работата, а втората повечето оператори биват осигурявани на минималната работна заплата.
Остатъкът до договореното възнаграждение им се давал на ръка. Тънките сметки на земеделските производители как да платят по-малък данък пък накарал все повече квалифицирани кадри в сектор земеделие да емигрират. Промяната в манталитета на земеделските производители дошла след аграрната реформа в началото на демокрацията, казва Светлана Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Тогава са били прекратени договорите на над 400 хил. заети в сектора, голяма част от които още тогава преминали нелегално в Гърция, Испания и Италия да работят за местни земевладелци. Наетите на трудов договор до 1990 г. са били над 700 хил., а сега броят им е едва 60 хиляди.
„Тези, които имат подписан контракт, са едва 9,8% от всички заети в сектора. Декларираният осигурителен доход в растениевъдството и спомагателните дейности, за които не се изисква квалификация, за изминалата година беше 430 лв., т.е. има стопани, които са осигурявали персонала си дори и под минималния праг, който тогава беше 460 лв.“, обяснява Василева. Не са рядкост и случаите, в които трактористите получават изцяло възнаграждението си на черно. Вследствие на което те нямат нито социална, нито здравна защита. Извънредните часове също не се заплащали.
Космически изглеждат и предлаганите заплати за складови работници и охранители, оператори фрезисти и сервитьори. Наблюдавала се и тенденция на занижаване на критериите при подбора на служители, от което страдала производителността.
„За свободните позиции вече не се изисква опит, работодателите са готови да поемат обучението им в рамките на седмица или месец. Проблем се оказва, че голяма част от тях след този период напускат и хвърлените пари за обучение отиват на вятъра“, казва Калоян Беличовски.
Високото възнаграждение не е единствената примамка в лова за кадри със средно образование. Към заплатата те добавят и екстри – карти за фитнес, ваучери за храна и гориво, карти за транспорт. Целта била те да се чувстват задължени да останат в компанията, обясняват от фирмата за набиране на персонал. Оказва се, че не работодателите, а работниците управляват пазара на труда, а начинът на набиране на персонал не става чрез онлайн платформите.
„Те много рядко ги проверяват, просто имат по-примитивен начин на култура. С тях работим чрез флайери или разлепяне на афиши, защото те прекарват повече време навън по улиците“, обяснява Калоян Беличовски от „Менпалър“. Разделението между мъжете и жените пък на пазара на труда все повече намалява.
